Criminal love\£Криминална любов

Епилог:Somebody To Die For

Любовта...едното най-велико чувство, което човек е способен да изпита. Онова, което не малко хора чакат и търсят през целия си живот, но тя така и не идва. Други имат шанса да  открият,но са твърде слепи и недорасли да следват стъпките й. Тези,които са имали възможността да я изпитат рядко са били щастливи. Същото онова чувство, което идва и си отива ей така. 

Историята на Съни и Найл не бе обикновенна, тя беше от онези сърцеразбирателни истории, които ще ви разплачат с трагичността си. От онези, за които до последно тайте дъх и се надявате щастливия край да сполети тези две деца.  От онези задушевни истории, които ви карат да мечтаете за подобна обич и в реалния живот. От историите, които сериозно ви карат да се замислите дали бихте могли да понесете съдбата на тези герои, пък било то и голямата любов... 

Не знам дали някога ще съм способна да опиша толкова много чувства, които изпитаха тези герои . Всеки един от тях със своя собствена история, не по-маловажна от тази на другия. 

Болка,скръб,тъга,сълзи...смърт. Най-малкото това са епитетите описващи това, което Хари,Лиам и Луи почувстваха,когато разбраха за смъртта на един от приятелите им. И не просто приятел,а брат! 

Роджър... да, той все още бе жив. Онази вечер бе решил да остане вкъщи и да не ходи на работа. Чувстваше се виновен, защото това бе нещото, което го раздели с дъщеря му. И ето го сега...опечелен. Казват, че да загубиш дете е най-голямата болка за един родител. Дано никой от нас няма късмета да изпита това чувство. 

Ванеса...най-близка със Съни. Никога не преудоля загубата на най-добрата си приятелка.Смъртта й щеше да се помни. Именно Ванеса бе човекът тайл толкова много надежди за съвместното бъдеще на Найл и Съни. Именно тя бе човекът, който им се радваше най-много, който можеше да прочете любовта в очите им. И скръбта по тези две погубени души никога не напусна сърцето й. Тя винаги щеше да пази специално място за тях двамата в душата си. 

Зейн...най-студеният, най-хладнокръвният. Всичко лошо бе свързано с него. Но може би той преживя това най-трудно от всички. Загуби не приятел,а брат, какъвто Найл бе и за останалите момчета. Тежката загуба сякаш зарина и послените останки от доброто сърце на Зейн, а сега  той го пазеше дори по-ревносттно от преди. Луи,Лиам и Хари бяха единственитe, които виждаха болката му и бяха до него всеки път, когато той рухваше. Понякога нощем се будеше сънувал поредния кошмар...онази нощ! Когато две души си отидоха...разминаха се с нашия свят и отлитаха  някъде надалеч. 

И ето го сега Зейн. Стой пред два надгробни камъка, държи две червени рози в ръце. Сяда между двата студени камъка. Поставя първата роза на нейния гроб,втората оставя на неговия. Заглежда сe в буквите изписани пред него и ги препрочита отново и отново. 

"Съни Хендерсън - дъщеря, приятелка и любима 

22.V.1997- 14.VIII.2013" 

"Найл Джеймс Хоран - син,брат,приятел и любим 

13.IV.1993 - 14.VIII.2013" 

Тези думи сякаш се забиваха в главата му и официално му напомняха, че тези две души вече не бродеха по земята, вече не бяха изгубени. Той си мислеше...какви биха били Съни и Найл след 20 години ? Женени, с голяма къща в предградията, с две или три деца, а защо не и повече ? Съни ще бъде любяща майка и съпруга. Ще прави лимона за децата си, а момчетата ще се събират в просторния хол да гледат футбол. Децата ще търчат наоколо. Ще крещят, ще се гонят, ще се смеят непозволявайки им да гледат на спокойствие. И в един момент от намръщен и кисел, лицето на Зейн светва,когато децата говорят и играят с него. Никой няма такова влияние към него, както те. Той им се усмихва дружелюбно, като ги учи да правят щуротии, но Найл му се кара и му казва да внимава с децата му. 

Нeзнайно защо тази картина винаги изникваше в главата на Зейн,когато той седеше тук. Усмихваше се без да го знае и мечтаеше...мечтаеше вместо тях,защото тези две души отдавна не бродеха по земята...вече не бяха изгубени. Там, където любовта им не бе забранена, някъде далеч отвън човешкото въображение. 

"За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла"