Criminal love\£Криминална любов

Maybe He Is...Different

Съни предполагашe какво може да последва. За момента съжаляваше за действията си и се чудеше на глупостта си,но той я ядоса толкова много,че тя просто не се сдържа. Момичето опита да побегне в обратна посока,но ръката на Найл веднага я спря и я запрати грубо в стената. Лицето му не прикриваше емоциите му. Той беше ядосан, очите му й крещяха да бяга далеч от него,защото чудовището скрито дълбоко в Найл скоро щеше да се събуди. Найл вдигна ръката си,а Съни само затвори очи,чакаща удара... В един миг спомена се завъртя обратно в главата му...

§Ретроспекция§

    -         Остави я намира! – изкрещя момчето и грубо избута мъжа,който може би беше два пъти по-едър от него.

    -         Не се меси,момче! Това е между мен и тази...курва! – извика баща му,сочейки жената паднала на пода под натиска на ударите на едрия мъж.

Да,това беше семейството на Найл,или може би това беше семейството му преди години. Момчето беше едва на 13. Толкова малък,но всъщност съвсем скоро щеше да му се наложи да порасне. Живееше в един от най-бедните квартали в града,но мечтаеше за нещо голямо,искаше да бъде някой,но уви мечтите му скоро щяха да рухнат пред очите му.

    -         Как смееш ?! Да не си я докоснал! – извика още по-силно момчето.

Не се страхуваше от баща си,ни най-малко. Предпочиташе той да бъде прибит,пред това майка му да бъде жертвата. Той я обичаше. Тя не беше просто негова майка,тя беше човека,който вярваше в него,човека,който вкарваше лъч светлина в целия му объркан живот.

    -         Не си и помисляй да ми говориш повече така! – извика баща му и го повали с един удар.

Тялото на Найл се срещна със земята и за миг сякаш той изгуби съзнание. Не намираше сили да се изправи. Той бавно отвори очи и видя как пияния му баща отново нанасяше жесток побой над майка му. Риташе я,докато тя все още бе на земята. Обиждаше я,караше я да се чувства като нищожество. Прибиваше я всеки път,когато той сметнеше за „правилно” и „поучително”. Колкото и да искаше русия просто не намираше сили да се надигне. Искаше да спре всичко това,но нямаше силата,която му бе нужна. Ето,това беше една от „нормалните” вечери на семейство Хоран...

§Край на ретроспекцията§

Найл изведнъж спря и свали ръката си. Съни бавно отвори очи,виждайки колебанието в очите на момчето пред нея. Не знаеше дали трябва да говори или просто да използва възможността,за да избяга,и все пак нещо я караше да остане. Нещо я караше да мисли,че той няма да я нарани,но дали беше права ?