The devil with an angel heart

Глава 20

Щом стигнахме ресторанта видяхме момчетата насядали на една маса и Браян беше прегърнал едно момиче. Тя е доста сладка също изглежда леко стресната, но предполагам това е нормално. С Брендън седнахме при тях и поръчахме. Аз седнах до момичето което до колкото разбрах от краткото ни запознанство се казва Макейла, на 19 и сирак. Хем се радвам за нея хем я съжалявам. С момчетата си говорехме доста. Брендън беше от другата ми страна и често стискаше бедрото ми щом с другите си казвахме някоя и по-лична шега, но какво да направя те са ми наистина близки, а и ми харесва да го дразня. Макс често пускаше по някой и друг перверзен комплимент за мен и Макейла, при което аз се смеех, а тя се изчервяваше. Андрю и Джак от друга страна бяха в настроение да говорят за бъдещето, за плановете ни и други. По едно време Андрю ми кимна да го последвам и без да кажа и дума кимнах и го направих.

-Какво има?- попитах го когато бяхме достатъчно далеч от другите.

-Виж знам, че ще ме намразиш, но трябва да знаеш някои неща за миналото на Брендън. Също знай, че ако става нещо в Маями ти ще трябва да го оправиш. Ние невинаги ще сме с теб и ти го знаеш, така че преценяй внимателно хората. На кой можеш да вярваш и на кой не.- каза и му кимнах да говори направо.- Брендън е бивш дилър, изнасилвач и наемен убиец. Преди година е прекъснал всичко или поне не е изплувал с някаква изява скоро. Знам че можеш да се пазиш, но все пак внимавай. Личи си че има чувства към теб и това не е добре, но пък ти отвръщаш ли му?- за миг се стъписах, трябваше ми минута да асимилирам чутото и след като я получих, осъзнах нещата отговорих:

-Не знам. Честно не искам връзка точно сега или поне не сериозна. Благодаря че ми каза и спокойно не съм на 5 знам какво да правя.-уверих го, след което се върнахме при другите.

-Какво стана?- прошепна Брендън.

-Нищо важно просто обсъдихме едно нещо.-казах спокойно. Всъщност наистина съм добре и това ме учудва, но може би просто не ми пукаше за това какъв е бил мъжът до мен. Той пак ме привлича, аз пак съм объркана, нищо ново. След още около час решихме да се приберем.

-Бейби, ще те помоля нещо.- каза Брендън в колата.

-Кажи.- казах и запалих двигателя.

-Не ме лъжи.- каза ми той и аз извъртях очи. Това е такова клише. Много ясно, че няма ще му казвам всичко което мога. Което си е доста.