The devil with an angel heart

Глава 34

———Гледна точка на Амброуз———
       Събудих се, а Вероника още беше отгоре ми.Стискаше ме здраво сякаш да не избягам. Галех косата й, мислейки как да я разсея от вчера. Може би да я заведа някъде, но не е добра идея да излиза още. Ако си направим кино вечер тук с Бил и Джак? Може би, но ми се иска нещо по-специално. Ще кажа на всички да ни оставят сами за днес и ще й направя закуска, после ще гледаме филм. Ще се гушкаме и след това може да поръчаме за обяд, ама няма тя да отваря вратата на доставчика. Ще я питам дали иска нещо, с което да си запълним и другото време и така. Решено е! Докато обмислях всичко това галех косата на любимата си. След малко тя заби нокти в гърба ми. Още спеше и крещеше. Викаше ,,Ако те видя още веднъж до Амброуз ще те разкъсам", а след малко почна друго, ,,АМБРОУЗ? Къде си? Не,не,не,не,не!". Крещеше, за това я побутнах и тя бързо отвори очи. Беше задъхана и объркана. Гледаше ме в очите и сякаш се уверяваше в нещо. Бил и Джак влязоха бързо само по боксерки.

-Какво става?!-попита Джак.

-Кошмар, само кошмар.-каза задъхано Вероника, без да отделя очи от мен. Гледах я загрижено.

-Добре ли си, любов?-попитах я, а тя просто се изправи в седнало положение и аз я последвах. Тя обхвана главата си с ръце.

-Бил, моля те ще ми направиш ли от онзи чай?-попита тя и Бил хукна към кухнята. Джак го последва. Вероника още ме гледаше.-Жив си, нали?-попита подозрително.

-Разбира се, скъпа. Никъде няма да ходя, спокойно всичко свърши!-уверих я и я целунах.-Гладна ли си?-попитах я.

-Малко, но първо ще се изкъпя.-каза и стана. Веднага я взех на ръце.

-Няма да се уморяваш. Ще ти помогна да се изкъпеш и после ще закусим.-казах и тя кимна. Явно наистина я боли, защото иначе би се противила. Заведох я в банята, оправих водата във ваната и я поставих там. Изкъпах я внимателно, а тя скимтеше от болка. Колкото и да внимавах, я болеше. Сърцето ми се късаше и исках пак да пронижа Брендън за това което й причини. След около час бяхме готови. Увих я в кърпа и я заведох в стаята й. Тя букварно беше като труп в ръцете ми. Облякох я с каквото ми каза. Някакъв анцунг и суитшър. Аз също се преоблякох и я заведох в кухнята.

-Хей, бонбонче по-добре ли си?-попита я Бил. Тя не отговори беше с каменно изражение. Една сълза се спусна по бузата й, а тя не трепна.