The devil with an angel heart

Глава 19

---Гледна точка на Вероника--

Отворих очи видях как Брендън ме гледа, прегръщайки ме.

-Защо ме зяпаш?- попитах.

-Буквално съм прегърнал най-прелестното създание на тази планета! Как да не зяпам?- попита ме с дрезгавия си, сутрешен глас и аз се изчервих, след което той ме целуна по челото.-Искаш ли да ставаме?- попита той и аз просто се сгуших в него по-силно и го гледах в очите.-Това е не нали?- попита той и аз се услихнах.

-Да това е ,,не".- обесних и го целунах нежно. Преди да се отделим, той ме хвана за косата, придърпвайки ме към неговото лице и задълбочавайки целувката. Наместих се и вече бях над него. Той се изправи в седнало положение, като аз бях в скута му. Той ме държеше за талията, а аз него зад врата. След като ни свърши кислорода се отделихме, допирайки чела. Брендън ни обърна, придържайки ме и ме остави на леглото. Той почна да се оправя, а на мен не позволи да стана. Харесва ми, че ми налага малко контрол така ще е по-интересно. Когато беше готов дойде и свали тевиската си от мен след което обсипа тялото ми със целувки и смучки и накрая ме облече с едни дънки и топ. Излязохме от стаята ми, заварихме Бил и Джак да ни чакат за закуска и щом отидохме всички се ухилихме до уши. Аз на Бил и Джак, които бяха с разрошени коси, раздърпани и с доста забележими смучки. Те от друга страна се хилеха на мен и Брендън, в който бях седнала. Посегнах да си взема от пицата, но Брендън ми хвана ръцете. Той взе парчето и започна да ме храни като бебе. Сладко е, но е леко унизително. Що за мафиот съм? Толкова искам да получа любовта, която никога не съм имала, а дори не осъзнавам, че може и да мога да живея без нея. Тя е загуба на време, усилия и излишно страдание знам го, но пак се залъгвам, мамка му. След закуска телефона ми звънна:

-Ало,Ви трябва ми услуга.

-Слушам.- отговорих на добре познатия глас на Браян.

-Трябват ми малко женски дрехи до няколко минути.

-Доообре.-за какво са му женски дрехи.

-Пращам ти адреса.- каза и затвори.

Обесних на момчетата какво става и след ката приготвих няколко комплекта дрехи, Брендън пожела да ме закара и се съгласих. Стигнахме и точно преди да почукаме вратата се отвори от Браян по къси панталони. Погледнах го въпросително, а той каза, че после ще ми обясни. Дадох му дрехите, с Брендън си тръгнахме и отидохме в неговия апартамент.