———Гледна точка на Вероника——–
Събудих се от целувката на Амброуз. Двамата станахме и отидохме да закусим. Както си ядяхме с Бил и Джак, на вратата се почука. Отидох да отворя и Брендън стоеше пред мен.
-Вероника! Радвам се да те видя. Виж може ли да поговорим?-попита, а аз стоях ококорена. Той просто дойде развълнуван с надежда в очите. Какво очаква? Да му се метна на врата и да се извиня? Забелязах пистолет под тениската му. Тук става нещо!
-Кой е, любов?-попита Амброуз и дойде до мен. Щом видя Брендън ме прегърна през кръста доста здраво.-Какво искаш?-попита го Амброуз.
-Иксам да говоря с Вероника на саме!-натърти на последните думи, а Амброуз му направи път да влезе.
-Дай пистолета и може да идете да говорите ако тя иска.-каза му Амброуз. Бил и Джак ни гледаха. С притеснение, мен и с ярост, Брендън. Не разбирам нали са приятели?
-Добре ще говоря без да увъртам.-каза пред всички, защото не даде пистолета.-Бейб искам си те! Виж знам, че не се получи, но ако ми дадеш шанс аз...-прекъснах го.
-Ама ти какво? Просто идваш, казваш, че ме искаш и очакваш да се върна?! Брендън съжалявам, наистина съжалявам, че те нараних. Не го исках, но това между нас то беше буквално приятели с привилегии. Споделяхме си, правихме онова, но не чувствахме. Или поне аз не чувствах.-признах и се надявах да разбере. Виждах лудост в очите му. Не знам какво му се е случило, но това не е същото момче. Може би това е истинското му аз. Това което не искаше да ми покаже. Ако е така вече напълно го разбирам. Амброуз хвана ръката ми.
-Не си чувствала?! Стенеше като луда и знам, че ти харесваше, а сега си с този? Сериозно! С него чувстваш ли? По-добър ли е от мен?-попита разгневен. В очите ми се оформиха сълзи, гледайки чудовището което създадох.
-Брендън, моля те върви си. Съжалявам за всичко, но няма да се върна при теб. Обичам Амброуз! И не всичко е секс! Може би щом го осъзнаеш ще намериш нещо истинско.-казах, а той се подсмихна. Тръгна си, но по усмихвата му знаех, че това не е края.-Какво направих? Аз съм виновна, че той е това. Аз!-казах на глас леко уплашена от творението си, а Амброуз ме прегръщаше.-Видя я, нали? Усмивката?-попитах, докато той ме галеше.
-Не е свършило, любов, знам. Планирал е нещо, но няма да те нарани! Ще те пазя обещавам.-каза и очите му...просто потънах в тях, докато Джак не проговори:
ESTÁS LEYENDO
The devil with an angel heart
De Todo-Защо да те забърквам? -Защото искам! -Не си готов! -Ти ле ще определяш дали съм готов!?-замахна да ме удари, хващам ръката му удрям го там , където слънце не угрявя, придърпвам брадичката му и казвам тиха ,,А кой друг" пускам го. Той замахва отново...
