The devil with an angel heart

Глава 1

-Ти го уби! Уби го!-каза съзерцавайки кръвта по мен.

-Не ми е за пръв път , нито ще е за последен.Свиквай!Предупредих те, но още не е късно да оставиш това и да си гледаш работата.-казах гледайки уплашените му насълзени очи. Даа... не е за мен. Горкичкия има сърце!

_________________________________________

    Май ще е добре да обясня. Да ви се представя-Вероника Джоунс, в момента Майкълсън, на 18. Мафиот, жена, наричат ме касапина, сами си правете  сметка . Брюнетка, кафеви очи, секси и бих препоръчала да съдите за книгата по корицата. Стига толкова за мен, предполагам ви интересува как станах мофиот и кога ще проявя човечност. За първото е дълга история , а
второто - никога! Та време е за приказка:
      Имало едно време едно малко, срамежливо и честно момиче. Плачело често, родителите й се карали по между си често и били много строги. Тя е най-голяма, има по малки сестра и брат, с тях се отнасят по-добре, просто защото са се поучили от преди когато шамарът е играел ролята на упрек, а спането на терасата - на наказание. Родителите им вдъщност обичали децата си по равно просто им трябвало време да се научат, как да се държат с тях . Момичето, мисля че е ясно че съм аз. Да кофти родители, детство прекарано в надежди за откриване на любовта, щастието, добротата у хората и в задълбочени мисли. Бях и още съм умна, силна и умея да се адаптирам към ситуацията. Мога да контролирам чувствата си, научих се с идея да оцелея, защото когато заплачех получавах по 1-2 шамара. Бях чувствителна можех да се засмея и да заплача на каквото и да е . Години общувах с хората с надежда да открия нещо, каквото и да е, но в тях нямаше това което търся. Не можех да отказвам. Умирах вътрешно, съдбата ми стоварваше ада на главата, но дори там намирах нещо хубаво и това ме крепеше, оценах всичко за мен една добрина  надминава милион злини. Така мислех. Как? Със сърцето си, тогава мислех с душата и чувствата си, често за да спра сълзите просто си повтарях факти, знаейки че мозъка ми няма емоции, но има страхове. Радвах се на първото и се примирявах с второто. Имах голямо въображение и още го имам просто тогава то заместваше хората, а сега с него мога да предвиждам всеки изход от всяка ситуация. Започнах да се уча на самоконтрол за щастие бях дисциплинирана и отговорна, следователно не беше трудно. Обичах да участвам в най-различни клубове и дейности - математика, балет , диско балет, DIY, и много други. Тичах сутрин от 13 годишна тогава се преместих в друго училище в по голям град, но просто пътувах сутринта защото не беше далеч. Обожавах дъжда и най-вече да творя докато вали. Таааа ново училище, нова среда, нов късмет да ето го и същинското начало. Няколко години, поне училището не беше зле и бях малко по наред. В предишното съучениците ми бяха малко провокативни и не учеха, на кратко не бяха добра компания. Най-вече момичетата с момчетата нямах проблем. Дори най-добрият ми приятел е мамче - Маркъс.
       В новото училище беше доста по-добре. Имах съученик на име Браян той беше странен , но не му обръщах внимание просто учех. Той беше висак, с кестенява коса и сини очи. Един ден след училище си бях забравила тетрадката и се върнах тогава го видях. Някакъв мъж беше насочил пистолет към него.
                ~~~Ретроспекция~~~