The devil with an angel heart

Глава 23

      Събудих се от звука на алармата. Имам час до мисията, но пътя до там е половин час. Брендън продължаваше да спи, за това просто се промуших през хватката му и започнах да се оправям. Сложих си малко по-широка тениска и търсех дънките си, докато се решех. Обикалях из стаята и чух Брендън зад мен.

-Това ли търсиш?-попита и ми подаде дънките. Благодарих му и ги облякох. Напъхах пистолет в дънките прикривайки го с тениската, която също е на половина вътре.-Сигурна ли си за това?- попита, докато вече си обувах ботушите и пъхах ножовете.

-Спокойно! Знам какво правя.- отвърнах с досада. Той ми метна ключовете и аз го целунах преди да изляза.-Пази се, ако стане нещо има пистолет в куфара ми в тайно отделение при бельото.- казах и понечих да тръгна, когато той ме хвана за още една целувка. Изхвърчах от стаята и помахах набързо на едва станалите Бил и Джак. Качих се в ламбургинито и потеглих. През целия път ме хвана едно чувство, породено от съвестта. Чувство което ме кара да обърна, да зарежа това, но и да не оставям момчетата. Трябваше да се оттърва от противоречивите си и неясни мисли, защото не съм в настроение да ги разнищвам, за това си пуснах музика, като щом наближих мястото я намалих и изключих. Бях там 5 минути по-рано за щастие и момчетата бяха до мястото, което приличаше на изоставена ферма. В колата на Браян имаше някой. Присвих очи, за да фокусирам и...боже мой Кейла?! Какво по...? Слязох от колата и веднага отидох при другите, хващайки Браян за тениската.

-Какво си мислиш, че правиш?!- питам сочейки момичето му в колата.

-Каза че ако не я взема ще си пререже вените, за да не страда ако умра.- отговори и аз въздъхнах.

-Такива ги подбира не я съди и ти беше същата, но не заради любовта беше си упорит, досаден инат по природа.-каза Макс и аз се усмихнах. Прав е.

-Добре хайде! Време е за екшън.-каза Джак и всички заехме позиции. Макс, Андрю и Джак бяха на втория етаж, а аз и Браян влязохме през, съответно- задния и предния вход. 20 мъже с котюми и оръжия. Детска игра. Застрелях петима още с влизането си. Същото направи и Браян. Джак, Макс и Андрю слязоха. Явно горе или е било чисто или са се справили бързо. На бързо убихме и останалите и пъкмо излизахме и видяхме някакъв да отвлича Макеъла, а тя крещеше. Браян насочи пистолета, но го беше страх да стреля, за да не олучи нея. Избутах го и прострелях онзи в крака. Той не можеше да се движи. Слабак! С Браян изтичахме като аз разпарчетосах онзи за отмъщение и лека забава, докато Браян успокояваше Кейла и я съветваше да не гледа какво правя. Целите бяхме в кръв, за щастие не наша. Оставихме Джак и Андрю да почистят. Браян и Макейла си тръгнаха, а Макс реши да дойде с мен да види Брендън. Много добре знаех, че не го харесва и това е само за да го изложи някак пред мен. По път се заговорихме за това, като той започна: