-Защо да те забърквам?
-Защото искам!
-Не си готов!
-Ти ле ще определяш дали съм готов!?-замахна да ме удари, хващам ръката му удрям го там , където слънце не угрявя, придърпвам брадичката му и казвам тиха ,,А кой друг" пускам го. Той замахва отново...
Събудих се от нечия целувка. Отварям очи. Добре, че е Браян, защото иначе щях да започна деня с убийство.
-Хайде ставай. Ти реши да се върнеш в ада.- усмихнах се и станах. Облякох се така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Само дето съм с кестенява коса и 3 ножа в ботушите. Слязох и закусих с ябълка.
-Момчета ще може ли някой да ме закара?
-Да, качвай се в колата. След минутка идвам.-каза Джак и аз кимнах. Качих се в колата, а той след мен. Пусна радиото и си попях малко. След 5 минути пристигнахме и сляхохме заедно.
-Хайде нека те запишем.- каза прокарвайки ръка през талията ми. Изгледах го и той ми даде знак да се успокоя.-По добре да мислят, че си заета.-уточни и кимнах. Целунах бузата му и прошепнах:
-Благодаря.- влязохме в кабинета на директора.
-Добър ден, за записване ли сте?- каза той.
-Добър ден, да аз съм...- започнах и Джак ме прекъсна.
-Вероника Майкълсън.- допълни той и разбрах, че явно това е новата ми самоличност.
-Аха...-започна да проверява нещо на компютъра си-Да, ето ви... Настойник? Тук пише, че нямане радители.
-Да, ами...- Джак отново ме прекъсна.
-Аз съм настойника й. Джак Питърсън.
-Добре ето ви програмата. Успех.- каза и излязохме. По коридора ме зяпаха и някой ме изблъска в стената. Някакво момче. Изритах го ,,там,, и той падна на земята. Подминах го и Джак целуна челото ми. Стигнах стаята си и той си тръгна. Влязох имаше един свободен чин отзад, седнах на него и изкарах една тетрадка и химикал. Първи час имах математика. Учителката влезе, а след нея едно момче. Явно бадбоя. Седна до мен и ме огледа. Урока започна и често ме вдигаха. Математиката ми е любим предмет и съм доста добра. Часа свърши и понечих да си тръгна когато предполагаемие бадбой ме издърпа.
