🦄30🦄

982 58 12
                                    

ГТ. Селин

Цяла нощ не бях мигнала, цяла нощ не бях спирала да плача.Задавах си въпроси на които нямах отговор. Защо по дяволите ме е използвал така? Толкова ли му е важно това предизвикателство? Колко съм била наивна да си повярвам, че той би се влюбил в мен и би се променил...

Някой потропа на вратата.Казах едно тихо влез, но достатъчно силно, че човека отсреща да ме чуе. Таехюнг влезе в стаята ми. Аз просто го гледах с празен поглед , нямах сили да му се развикам или изгоня.

Таехюнг-Селин моля те изслушай ме. Кълна се, че в началото беше предизвикателство, но аз наистина се влюбих в теб и наистина държа на теб , не искам да те загубя. Моля те повярвай ми.

Сълзите ми се засилиха. Как може след всичко което ми причини да продължава да ме  лъже. Той хвана ръката ми, но аз веднага я издърпах.

Таехюнг-Селин как да ти докажа, че наистина те обичам.
Аз-Просто се разкарай и ме остави.

Сълзите ми се засилиха двойно повече.

Таехюнг-Моля те не го прави обичам те! Селин повярвай ми.
Аз-КАКВО НЕ РАЗБРА ОТ РАЗКАРАЙ СЕ?

Той стана и излезе от стаята, а аз не можех да спра сълзите си. Каква глупачка съм.

Реших да отида при Виви и Нами. Не си направих труда да се преоблека или гримирам. Само взех телефона си и излезнах по най бързият начин.

Почуках на отсрещната врата и Нами ми отвори. Когато ме видя как изглеждам меко казано пребледня.

Нами-Боже Селин какво е станало?

Тя ме задърпа навътре, а Виви ме гледаше все едно вижда призрак.

Виви-Сядай веднага и разказвай всичко.

Аз седнах на дивана и започнах да плача отново. Те ми се нахвърлиха за да ме прегръщат.

Аз-Таехюнг...
Нами-ЗНАЕХ СИ ТОВА КОПЕЛЕ ЩЕ ГО ЗАСИПЯ.
Аз-И момчетата са играли на истина или предизвикателство. Предизвикали са Тае да се събере с мен. Момчетата също са знаели. Добре, че бяха Мон и Ин за да ми кажат истината.
Виви-Сигурна ли си? Може Мон отново да си измисля някакви неща за да вгорчава живота на останалите.
Аз-Ще ми се да беше така, но тя има видео на което ясно се чува и вижда всичко.
Нами-Горката... обещавам ти да размажа лицето на Таехюнг.
Виви-А аз ще говоря с Намджун.
Аз-Не правете нищо. Просто имах нужда да споделя с някого.
Виви-Ами Таехюнг... той не направи ли нещо?
Аз-Започна да ми се извинява, да ми повтаря колко ме обича, как в началото е било така, но се е влюбил в мен, че щял да ми докаже колко ме обича.
Виви-Ами ако е искрен?
Аз-Сигурна съм, че не е. Този човек може само да наранява. Та момичета благодаря ви, че ме изслушахте, но смятам да се връщам към заниманията си от по рано.

Върнах се обратно в стаята си и отново пуснах сълзите си на свобода. Взех телефона си и изтрих всичките ни снимки. Обаче имаше един проблем. Така не изтривах спомените. Защо трябваше да се влюбвам в него по дяволите?

ГТ. Таехюнг

Защо не иска да ми повярва? Аз наистина я обичам. Трябваше да и кажа по рано. Сам си го направих сега и сам ще се оправя. Може би тя беше права и трябваше да си дадем време. Какъвто и да беше отговора бях сигурен в едно. Само ако разбера кой е казал това.... ще стане страшно.

ГТ. Джънгкук

С момчетата бяхме в гаража на Намджун. Изведнъж Таехюнг се появи бесен и със сълзи в очите.

Таехюнг-КАЖЕТЕ МИ ВЕДНАГА КОЙ ОТ ВАС КАЗА НА СЕЛИН?
Хосок-За какво говориш?
Таехюнг-СЕГА ЗАРАДИ ВАС ТЯ СИ МИСЛИ, ЧЕ ВСИЧКО ТОВА Е ИГРА.
Джимин-Ама то не беше ли?
Таехюнг-ЗАТВАРАЙ СИ ПРОКЛЕТАТА УСТА АКО НЕ ИСКАШ АЗ ДА Я ЗАТВОРЯ.
Джин-Таехюнг веднага се успокой и ми кажи какво е станало!
Тае-Някой е казал на Селин за това предизвикателството. Сега тя си мисли, че съм я лъгал и , че всичко е било игра. Макар и в началото да беше аз наистина я заобичах. Опитах се да говоря с нея, но тя мисли, че "продължавам да я лъжа".
Джин-Успкой се.... Може би трябва да си дадете време. Остави я да се успокои и тогава говори с нея и ѝ обясни нещата. Ако наистина я обичаш докажи и го.
Аз-Аз тряба да видя как е тя. Чао момчета.

Започнах да бягам колкото мога по бързо. Толкова много се притеснявах за Селин.

ГТ. Селин

Джънгкук връхлетя в стаята като за малко да счупи вратата.

Аз-Джънгкук... Защо не ми каза? Аз си мислих, че.. че си имаме доверие и си споделяме всичко.
Кук-Виж Селин исках да ти кажа, но обещах. Всички момчета обещаха, че всичко което си кажем там, остава между нас.
Аз-Значи предпочиташ да страдам от колкото да ми беше казал.
Кук-Селин той наистина те обича.
Аз-Защо да ти вярвам... може да си обещал на момчетата да ми го кажеш.

Отново започнах да плача. Джънгкук седна до мен и ме прегърна. Наистина имах нужда от това. Аз отвърнах на прегръдката му, но сълзите ми се засилиха.

Аз-Съжалавам...знам, че ...
Кук-Аз трябва да ти се извиня не ти... Обещавам ти, че от сега нататък ако някога се случи нещо такова ще ти кажа независимо дали съм обещал.
Аз-Аз съжалявам, че ти наговори тези неща наистина не ги мислех, а и ми се насъбра много.
Кук-Разбирам те, но говори с него. Селин той страда...никога досега не съм го виждал така. Ако не вярваш на него повярвай на мен.
Аз-Дори и да е така аз не мога да му простя. Мисълта, че е искал да ме нарани... Ами ако не се беше влюбил в мен какво... Щеше да ме използва или можеше поне да ми каже. Виж Джънхкук аз не съм играчка ако той наистина ме обичаше щеше да ми каже. Не смятам, че мога да му простя.
Кук-Искам да те питам нещо, но ми отговори чесно... Обичаш ли го?
Аз-Да.. обичам го ,но ще го забравя.

👽The wrong roommate 👽[ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora