👽The wrong roommate 👽[ЗАВЪРШЕНА]

👽37👽

Знаех, че нямаше как да се отърва така, че му кимнах да отиде в стаята ми. Аз му налях вода и също отидох.

Аз-Ще ти разкажа, но първо ти ми кажи защо си бягал.
Кук-Заради теб. Осъзнах как всички те игнорирахме.Знам, че в монета имаш нужда от нас. Грижа ме е за теб. Особено в момента съм толкова притеснен след като виждам как не ядеш спи и страдаш.Селин яж нещо, станала си клечка!
Аз-Нищо ми няма, добре съм....
Кук-Ама да знаеш, че ти повярвах. Сега разказвай.
Аз-Ами както знаеш Таехюнг ме сапаси от пожара. Не бях казала на никого, но бях в нещо като кома. Сънувах всичките ни монети заедно и после някой ми казваше, че трябва да му простя, че той ме обича, че трябва да му се доверя и, че колко и да отричам зная, че още държа на него и го обичам. Всичко това беше толкова вярно. Бях решила да говоря с него, но той поиска да бъдем приятели. Аз се съгласих реших ,че не ме обича вече и няма смисъл. Реших да потичам и срещнах Сей. Запознахме се и ѝ разказах абсолютно всичко. На следващия ден тя каза, че се е събрала с гаджето си от училище който се казва Таехюнг и даже ще дойде. Когато видях, че това е същия Таехюнг си помислих, че това е края. Че тя ще му каже всичко, че ще ме намрази, но всъщност тя даже ме защити. Попита ме дали да скъса с него. Тогава разбрах, че тя е идеалната за Тае. Толкова красива, добра, с една дума перфектна.
Кук-Селин, а защо не ядеш и спиш?
Аз-Защото не мога и не искам, не съм гладна.Като ям нещо ми прилошава. А за спането,не ми се спи.
Кук-Осъзнаваш ли, че така можеш да се разболееш? Искам да започнеш да се храниш и да спиш. Тази вечер ще остана тук за да съм сигурен, че ще заспиш.
Аз-Нама нужда. Добре съм.
Кук-Селин, спри да лъжеш. Не си добре. Слаба си, бледа си, отпаднала, тъжна. Не мога да те гледам така. Разбери, че не може да продължаваш да живееш по този начин.
Аз-Защо изобщо се занимаваш с мен?
Кук-Защото ми пука за теб.
Аз-Може ли просто да спрем да говорим? Имам нужда от тишина.
Кук-Е оставям те за малко. Отивам да си взема пижамата, чаната и дрехите.Не прави глупости.

Тъкмо Джънгкук излезна и си помислих, че най сетне ще съм сама, но Таехюнг и Сей се прибраха целувайки се. След като видяха, че и аз съм тук се отделиха.

Аз-Направих ви вечеря. Дано ви хареса.

Върнах се обратно в стаята си. Изби ми на плач. Нямаше смисъл да се правя на силна като бях толкова жалка.Джънгкук влезе в стаята, а аз се опитат да прикрия сълзите си, но беше късно. Докато усетя той ме беше прегърнал здраво и галеше косата ми.

Кук-Всичко ще бъде наред, обещавам!
Аз-Нищо, никога няма да бъде наред Кук. Сама си го направих така.

ГТ. Джънгкук

Трябваше да говоря с Таехюнг незабавно. Не можех да я гледам така. Тя страдаше, а най лошото нещо беше, че се и разболяваше.

Казах на Селин, че ще отида за малко при Тае. Почуках на врата му. Чу се гласа на Сей койято каза са влезна.

Аз-Ъм Сей, може ли да поговоря за малко насаме с Тае?
Сей-Да разбира се, аз отивам при Селин.
Тае-Какво има?
Аз-Не виждаш ли?
Тае-Да виждам кое?
Аз-Селин!Тя е толкова нещастна, недоспала, станала е като клечка.
Тае-Просто сигурно е пренатоварена.
Аз-ТИ ШЕГУВАШ ЛИ СЕ? ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО Е ТАКА? НЕ НЕ ЗНАЕШ, НО АЗ ЩЕ ТИ КАЖА...ЗАРАДИ ТЕБ КРЕТЕН!
Тае-Само по спокойно.
Аз-Тя още те обича. Заради теб спря да яде, спи, не се усмихвала от толкова много време. Даже ме плаши.
Тае-Аз какво съм виновен?
Аз-Отговори ми напълно честно. Обичаш ли я още?
Тае-Аз съм със Сей.
Аз-ПОПИТАХ ДАЛИ Я ОБИЧАШ ОЩЕ?
Тае-МАМКА МУ ДА!
Аз-Тогава защо си със Сей?
Тае- Защото я харесвам,изпитвам нещо към Сей. Може би трябва да говоря с нея, но не днес.
Аз-Трябва да говориш и с двете.
Тае-Моля те не и казвай абсолютно нищо. Аз ще говоря със Селин.
Аз-Обещавам.
Тае-Дай сега да изиграем една игра на плейстейшъна. Загубилият купува утре сутринта закуска.
Аз-Навит съм.

ГТ. Сей

Исках да кажа нещо на Селин. Не зная защо, но и имах голямо доверие. Имах чувството, че мога да и кажа абсолютно всичко.

Аз-Хей, Селин...Пак ли си в лошо настроение?
Селин-Може да се каже, ти как си?
Аз-Ами всъщност исках да ти споделя нещо. Нали мога да ти имам доверие?
Селин-Разбира се...
Аз-Мисля, че изпитвам нещо към Джънгкук.
Селин-Е добре, това не го очаквах.
Аз-Знам , знам. Даже още утре ще говоря с Таехюнг. Просто тази негова заешка усмивка, сладката му розова коса.
Селин-За твой късмет, този сладък розов заек ми е най добър приятел и ще го поразпитам за теб.
Аз-Невероятна си. Благодаря ти много.
Селин-Гледа ли ти се филм?
Аз-Да.
Селин-Ти избери някой, а аз ще опукам пуканки.
Аз-Добре.

ГТ. Селин

Бях доста очудена, че Сей харесва Куки. Не ми изглеждаше като момиче,което би въртяло и двамата на малкият си пръст.Предполагам тя би говорила с Таехюнг за това. Аз също подозирам, че Куки има симпатии към нея, но щях да го поразпитам по късно. Та опуках на бързо пуканки и се върнат при Сей. Пуснахме си филма и така неусетно мина вечерта.

ГТ. Неутрал

Идеята на Джънгкук, Селин да се наспи не мина по план. Той цяла вчера играеше с Таехюнг на плейстейшъна, а Селин гледаше филми със Сей. Тъкмо нещата започнаха да се подреждат, но никой не знаеше какво ще им се случи утре и как може всичко да се промени за секунди. Дали всяко нещо има щастлив край или тъжен който всички ще помнят ? Важното беше, че каквото и да се случи те винаги щяха да бъдат един до друг. Дали нещата щяха да се променят коренно само за една вечер?