SUPERNATURAL 3: Save the soul

Великолепната седморка

Представяне на герой N:1

*Една седмица по-късно*
Джънгкук:Ало?
Джимин:Здравей Кук.
Джънгкук:Здравей Чим.
Джимин:Какво правиш?
Джънгкук:Все същото.
Джимин: Пак ли се ровиш в онази книга? Кук, няма да откриеш отговора затова как да освободиш Техьонг от сделката.
Джънгкук: А къде да го открия?
Джимин: Не знам, хлапе. Къде е брат ти?
Джънгкук: По-добре да не знаеш.
Джимин: Стягайте си багажа, момчета. Май открих нещо.
Кук затвори телефона и влезе в мотелската стая при брат си.
-Ил, Ил, Ил!

Техьонг караше с цяла сила колата си и беше ухилен до уши.
Джънгкук:Дай ми ножа си.
Техьонг:Защо?
Джънгкук:Да си извадя очите.
Техьонг:Това е естествен и красив акт Куки.
Джънгкук:Надявах се никога да не го видя Техьонг.
Техьонг:Хах, оценявам факта, че ми отпусна малко време с близначките.
Джънгкук:Няма проблем.
Техьонг:Наистина ли? Очаквах тежка въздишка, завъртане на очите.
Джънгкук: Заслужаваш да се позабавляваш.
Техьонг: Напълно съм съгласен с теб. Какво откри Джимин?
Джънгкук: Не много. Изсъхнали посеви и рояци край Линкъл, Небраска.
Техьонг: Страмно. Вечерта в която се отвориха дяволските порти към колко градове се запътиха демони?
Джънгкук: 17.
Техьонг: А още не е настъпил апокалипсиса. Минаха 5 дни и нищо. Какво чакат демоните?
Джънгкук: Знам ли.
Техьонг: Това ме влодява. Ако ще има война нека започне.
Джънгкук: Внимавай какво си пожелаваш.

*Линкъл, Небраска*
Джънгкук: Чуваш ли ги?
Техьонг: Това не е добър знак.- каза, докато отхапа от сандвича си.
Джимин: Виж ти, закусваш чийз бургер с бекон.
Техьонг: Ще живея само година. Холестерола на ме притеснява.
Джънгкук: Чим какво мислиш?- попита малкия гледайки към къщата.- Библейска чума ли имаме тук?
Джимин: Да огледаме.
Техьонг отиде към вратата и започна да лопа по нея. След като никой не му отвори безшумно разби вратата. Още като влезе силна отвратителна миризма прониза носът му.
Джънгкук: Ще повърна.
Техьонг: Говори ми.- и тримата извадиха пистолетите си и започнаха заедно да оглеждат района. В първите няколко стаи нямаше нищо. Провериха в кухнята и чуха шум, който идваше от другата стая. Влязоха рязко вътре, а когато видяха какво има им прилоша.
Техьонг: Господи.
В стаята имаше три разлагащи се трупа, които седяха пред телевизора. Жена, мъж и дете. Джимин влезе от друга врата и окукори очи когато видя гледката пред себе си.
Джънгкук: Джимин какво става тук?
Техьонг: Проверете за сяра.- и тримата започнаха да търсят. Техьонг погледна към един прозорец и видя нещо затова подсвирна на другите. Направи им знак, че някой идва към къщата и каза в какви позиции да застанат. Русокосия излезе навън и започна да оглежда. Тогава един чернокож мъж и една жена се появиха зад него и го нападнаха.
Джимин: Я по-кротко.
Жената: Джимин? Какво правиш тук?
Джимин: И аз бих ви попитал същото.
Мъжът: Здравей Джимин.- момчетата си здрависаха ръцете
Техьонг: Ехо!- лежащия на земята те вдигна ръката си и започна да ръкомаха, за да му обърнат внимание.- Някои хора тук кървят.