SUPERNATURAL 3: Save the soul

Децата са добре

-Как така не може да стане, Джимин?- каза Кук, който разговаряше с по-големия по телефона.- Това е ритуал. Може превода да е неправилен. Няма да оставим Те да се пържи в Ада. Както и да е, трябва да затварям.- Линията прекъсна.
-Кой беше?- попита Техьонг, който туко-що влезе в закусвалнята.
-Никой, поръчах пица.
-Джънгкук?- Техьонг го изгледа тъпо.- В ресторант сме.
-Да, но...яде ми се пица.
-Добре, шматко. Открих нещо, виж.- Те взе вестника в ръце.- Сесиеро, Индиана. Циркуляр се включва сам.-Подаде вестника на малкия си брат.
-Мъж загива при битова злополука. И? Това ли е всичко?
-Ами...да?
-И мислиш, че може да значи нещо?
-Възможно е.
-Не знам Техьонг...
-Добре де има и друг повод да идем там.
-И какъв е той?
-Мунбил. - Техьонг се усмихна.
-Трябва ли да знам?
-Помниш ли онова пътуване, което предприех преди осем години? Ти и татко бяхте заети с лов. Прекарах повечето време в къщата на това момиче.
-Чакай малко.- засмя се Кук.- Искаш да бием път чак до Индиана, за да изчукаш някаква жена?
-Тя е инструктор по йога. Това беше най-щурия уикенд в живота ми. Куки това е пресмъртното ми желание.
-Чудя се колко ли още ще имаш.
-Колкото се може повече.

-Техьонг!- русокосия вече бе пред прага на момичето, а Кук предпочиташе да си остане в мотела.
-Мунбил, как си?- Техьонг се изчерви.
-Добре съм. Боже, колко време мина.
-8,9 години.
-Да. А какво правиш тук?
-Ами минавах покрай града и не устоях. Помня, че обичаш изненадите.
-Бих те поканила, но момента не е подходящ. Правим парти.
-Аз обичам партита!
-Щом казваш.- засмя се.- Влизай.
-За кого е партито?- в този момент две деца претимата около тях.
-За Марк. Синът ми.
-О, ти имаш син?
-Да.- Жената го посочи.
Техьонг беше изумен. Това дете адски приличаше на него.
-На колко е?
-Осем.
Осем години? Преди осем години той беше напуснал жената. В главата на Техьонг бе каша. Ами ако това беше неговото дете? Взе си едно парче торта и отиде до момчето.
-Какво става?- попита то, държейки чинийката с пица в ръцете си.
-Какво да става?
В този момент една майка мина с момиченцето си покрай тях. Техьонг се загледа в жената, а момчето в момичето. Лика прилика.
-Значи имаш рожден ден.
-Да.
-Страхотно парти.
-Направо е върхът! А надуваемият замък е епичен!
-Да, страхотен е.
-Знаеш ли кой друг смята, че е страхотен? Момичетата. Всички готини момичета са там.
След тези думи детето отиде на батута, а Техьонг веднага се запъти към майката, за да си изясни някои неща.