SUPERNATURAL 3: Save the soul

Свежа кръв

Щом Солар приключи работата при братята си тръгна и отиде при колата си, която бе оставила под един мост, който беше недалеч от къщата. Отключи автомобила си и щом тръгна да влиза видя един чернокож мъж да седи зад нея в отражението на прозореца.
-Грубо е да се промъкваш така.
-Солар...
-Поставяш ме в неизгодна позиция. Аз не знам кой си ти.
-Казвам се Гордън.
-Чувала съм за теб.- момичето остави куфарчето си в колата.- Мислех, че си в затвора.
-Но излязох.
-Пресрочно за добро поведение?- дамата започна да търси нещо в колата си.
-Това ли търсиш?- извади пистолета ѝ от джоба на дънките си.- Чух, че си била с братята Мин. Кажи ми къде са те.
-Нямам си и на представа.
-А защо не се позамислиш?- насочи пистолета към нея.
-А защо търсиш момчетата впрочем?
- Мин Джънгкук е антихристът.
-Мхм. Чух нещо такова.- Солар не показваше дори и капка притеснение от оръжието насочено срещу нея.- От приятеля ми, Великденския заек. А той го чул от феята на зъбките. Пил ли си си хапчетата наскоро?
-Светът се крепи на равновесието. Продължавай да се правиш на интересна, но ако не ми кажеш къде са ще те гръмна.
-Гордън, с теб не се познаваме добре. Нека ти кажа нещо за мен. Не реагирам добре на заплахи. Но ако ми направиш оферта ще съм по-сговорчива.
-Добре. Защо не ми кажеш къде са или ще те убия веднага.
-Убий ме. Късмет при търсенето на Джънгкук и Техьонг.
-Мамка ти..- мъжът се замисли.- Мога да намеря 3 бона.
-Не ставам и от леглото за толкова.- в този момент забеляза нещо, което мъжът носеше.- Дай ми магическата си турбичката и сме квит.
-Как ли пък не. Тази торбичка е от векове.
-Безценна е, знам. Но въпроса тук е колко силно желаеш да видиш братята Мин?- мъжът в отговор само подхвърли чантичката, а Солар взе телефона си и звънна на един от тях.- Здравей Техьонг. Къде сте?

Братята бяха в един изоставен парников-машинен завод. Джънгкук помагаше на един мъж, който беше с окървавен врат да излезе, а Техьонг обикаляше целия периметър в търсене на създанието. Щом не го намери застана на средата на стаята и с мачето, което държеше преряза другата си ръка.
-Надушваш ли тази свежа кръв?- провикна се ръсокосия.- Покажи се!- един вампир излезе пред него.- Ухае добре, нали? Ела насам.- хвърли мачетето на земята.-Безплатен обяд.
Вампира се затича към него и щеше да го захапи, но Техьонг я дръпна за косата и през това време заби една инжекция с кръв на мъртвец във вратът ѝ.
-Размина се на косъм...
-Само я подмамих.