SUPERNATURAL 3: Save the soul

Времето е на моя страна

Техьонг: С кого говореше?- попита русокосия, като се изпъна на дивана с една бутилка бира в ръка.
Джънгкук: Помниш ли вчерашната статия?
Техьонг: За стрептизьотката, която убила мъж с краката си?
Джънгкук: Другата.
Техьонг: За мъжа, който отишъл в спешното с разпран корем?
Джънгкук: И без черен дроб. Туко-що открих нещо интересно.
Техьонг: Какво?
Джънгкук: По тялото му имало кървави отпечатъци, но чужди.
Техьонг: Е и?
Джънгкук: Отпечатъците са на човек, починал през 1847 година.
Техьонг: Нима? Значи си имаме работа с ходещ мъртвец убиец?
Джънгкук: Може би.
Техьонг: Зомбитата обичат бяло месо. А защо те интересува това?
Джънгкук: Смисъл?
Техьонг: От месеци се мъчиш да спасиш душата ми. Сега остават по-малко от две седмици и ти се се вкопчил в някакво зомби.
Джънгкук: Ти искаше да продължим работата. Мислех, че ти правя услуга.
Техьонг: Не съм казвал, че не е така...добре, както и да е. Нека спипаме това зомби.

___________________________

Момчетата вече бяха в местната болница, където бе видян онзи мъж. Бяха се облякли като агенти и в момента разговаряха с един от докторите:
-Да, останалата част от тялото е непокътната. Липсва само черния дроб.
Техьонг: Забелязахте ли следи от зъби около раната?
-Може ли отново да видя значките ви?- попита лекъря, а братята веднага ги показаха.- Явно сте от тъпите ченгета.
Техьонг: Моля? Не, не, много сме си умни.
-Дробът не е бил изтръгнат.- отвърна той, изваждайки трупа от един от онези специални камери, където се държаха трупове на хора, които са или за разследване на даден случай или за нещо друго.- Бил е отстранен. Хироргически. Убиеца е използваш скалпел. -братята останаха малко шокирани от гледката. - Не прочетохте ли доклада ми?
Техьонг: Ъм, естествено.- излъга той.- Беше завладяващ.

_________________________

След като бяха свършили разговора си с лекъря разпитаха един пациент, сблъскал се с даденото същество, след което отново се върнаха в мотела си. Джънгкук упорито търсеше информация, която може да му помогне, а Техьонг седеше срещу него и бавно ядеше от бургера си, който си бе купил.
Джънгкук: Мисля, че имам теория.
Техьонг: Нима?
Джънгкук: Говорех с лекъря на  жертвата. Бил е зашит с копринени конци.
Техьонг: И?
Джънгкук: Използвали са такива в началото на XIX век.- каза, насочвайки лаптопа си към Техьонг, за да може да види.- Доста пациенти получавали масивни инфекции и така нараснал процента на смъртните случаи. Лекърите използвали личенки, за да попречат на инфекцията да се разпространи.
Техьонг: Братле, ям.
Джънгкук: Те изяждали лошата тъкан и оставали здравата. Телесната кухина на  пациента беше пълна с такова.
Техьонг: Кук, ям. Добре, както и да е. -остави храната настрани.- Значи някой отвлича хората и някакъв древен хирург им краде органите. Защо ми звучи познато?
Джънгкук: Защото си го чувал. Като дете от татко.- каза, изваждайки така ценния дневник на баща им, подавайки го на русокосия.- Д-Р Бентън. Истински лекър, живял някога. Обсебен е от аутхимията. Обсебен от вечния живот. През 1816г. доктора...
Техьонг: След 20 години започват да се появяват трупове.
Джънгкук: С липсващи крайници, органи и други части.
Техьонг: Ако някоя част се е износила просто я е сменял. Доколкото си спомням татко му бе изтръгнал сърцето.
Джънгкук: Изглежда си е сложил друго.
Техьонг: И къде го прави?
Джънкук: Бентън обича гъстите гори и източниците на прясна вода.
Техьонг: Защо?
Джънгкук: Там изхвърлял..разни неща...по-добре да  не знаеш.