SUPERNATURAL 3: Save the soul

Кървав небосвод

Техьонг: Ще ми кажеш ли нещо?
Джънгкук: Не знам...за какво говориш?
Техьонг: Липсва един патрон от колта. Кажи ми как стана това? Как така магически е изчезнал?- както винаги двамата братя бяха в колата и пътуваха на някъде посред нощта.- Не съм аз и ако не си срелял по зли куч-
Джънгкук: Техьонг..
Техьонг: Ходил си при демона на кръстопътя макар и да ти казах да не го правиш.
Джънгкук: Ами да.
Техьонг: Можеше да те убият!
Джънгкук: Но съм жив.
Техьонг: Нима я застреля?
Джънгкук: Правеше се на умница.
Техьонг: И какво? Сделката развалена ли е?
Джънгкук: Не. Друг държи договора. Но не ми каза кой.
Техьонг: Ще е най-добре да разберем кой е. Може да питаме демона на кръстопът..ооо, чакай..
Джънкук: Не е смешно.
Техьонг: НЕ, НЕ Е!- разкрещя се, гледайки брат си в очите. - Поел си ненужен риск, не трябваше да го правиш!
Джънгкук: Не трябваше ли? Ти си ми брат, Техьонг и без значение какво правиш винаги ще те спася. И няма да се извинявам за това. Ясно?!

-Не разбирам...вече казах всичко на другите детективи.- братята говореха с една възрастна жена на около 65/70 години, която държеше снимка на едно младо момиче, вероятно някой от семейството ѝ.
Техьонг: Да, но ние сме от шерифската служба, не от полицията.- оправда се русокосия.- Това са два различни отдела.
Джънгкук: Г-жо Кейс...
-Моля ви..госпожица Кейс.
Джънгкук: Добре.., госпожице Кейс, вие сте открили племенницата си, нали?
-Прибрах се у дома. Тя беше под душа.
Техьонг: Удавена?- жената показа лека усмивка на лицето си.
-Така каза патолога. Кажете ми, как се дави човек под душа?
Джънгкук: Какво беше поведението на момичето, дните преди да се удави? Била ли е уплашена? Говорила ли е нещо страмно?
-Чакайте малко..работите с Алекс, нали?
Техьонг: Да.- потвърди момчето, въпреки че си нямаше и ма идея за кой става на въпрос.
-Защо не казахте? Алекс ми е такава утеха. Мислех че случая вече е решен.
Джънгкук: Не, още не е.
-Разбирам..Шилла спомена нещо доста страмно преди да умре. Каза, че е видяла кораб.
Техьонг: Кораб?
-Да, зърнала го за секунда. Изчезнал пред очите ѝ. Дали не е бил призрачен кораб?- братята се спогледаха за секунди.- Алекс мисли, че може да е призрачен кораб.
Джънгкук: Ами...възможно е.

Техьонг: Ама че откачена старица.- каза Техьонг, смеейки се, докато с брат му ходеха по крайбрежието.
Джънгкук: Защото вярва в призраци?
Техьонг: Как защитаваш гаджето си.- засмя се отново той.
Докато двете момчета разпитваха възрастната жена, тя постоямно гледаше към по-малкия брат и му правеше намеци.
Джънгкук: Да го духаш.
Техьонг: Не и ако те докопа първа. Коя е тази Алекс? Нов играч в града?
Джънгкук: Може би, но това не променя нещата.
Техьонг: И търсим призрачен кораб?
Джънгкук: Да, не е първия случай.
Техьонг: Нима?
Джънгкук: На всеки 37 години се съобщава за голям кораб в залива, който изчезва внезапно. И на всеки 37 години хора се давят далеч от водата.
Техьонг: Значи това е само началото?- Кук само кимна с глава.- Каква е легендата?
Джънгкук: По цял свят се появяват призрачни кораби. Повечето са поличба за смърт.
Техьонг: Значи виждаш кораба и малко след това гушваш букета?
Джънгкук: Да..
Техьонг: Какво ще правим?
Джънгкук: Като за начало да открием кораба.
Техьонг: Няма да е трудно. Колко са потънали наоколо?
Джънгкук: Ами всъщност вече проверих. Над 160.
Техьонг: Мамка му.
Щом се качиха на мястото за паркинг, където бяха оставили колата тя я нямаше.
Техьонг: Нали тук паркирахме..?- големия брат започна да се паникьосва.
Джънгкук: Така мисля.
Техьонг: Къде е колата ми. ДЖЪНГКУК КЪДЕ Е КОЛАТА МИ?!! ОТКРАДНАЛИ СА Я!- Техьонг започна да крещи и да ходи в кръг насред третоара, а Кук се опитваше да го успокой.
Джънгкук: Успокой се, Те.
Техьонг: Спокоен съм..НЯКОЙ Е ОТКРАДАЛ КОЛАТА МИ.
-Импала 67-ма. Твоя ли беше?- каза едно доста познато за тях момиче.- Обадих се да я вдигнат.
Техьонг: КАКВО?!
Солар: Беше в синята зона.
Техьонг: Не, не беше!
Солар: Беше когато приключих с нея.
Техьонг: Какво правиш тук, по дяволите, кучка Долна!?
Солар: Карам яхта.
Джънгкук: Ти си Алекс..Старицата ни каза за теб.
Солар: Г-жа Гърт е стара приятелка.
Техьонг: Какво си намислила?
Солар: Нищо. Покрай източното крайбрежие има доста мили старици. Продавам амулети, правя сеанси, за да говорят с мъртвите си котки.
Техьонг: Нека отгатна - мамиш възрастните хора.
Солар: Утехата, която им осигорявам е истинска.
Джънгкук: Как спиш нощем?
Солар: На копринени чаршафи, въргаляйки се в пари. Наистина ли Кук? Не очаквах това от теб.
Джънгкук: ТИ МЕ ПРОСРЕЛЯ!
Солар: Едвам те удрасках.
Техьонг: Вярно ли е това за призрачния кораб?
Солар: Чух нещичко. Благодаря че сте казали на Гърд, че случая не е решен.
Техьонг: И не е.
Солар: Но тя не знаеше. Сега спря да плаща и иска отговори. Не ми създавайте повече проблеми. Съветвам ви да си вземете колата преди да я направят на кубчина желязо. - момичето се врътна на пети и си замина.
Техьонг: Да я гръмна ли?
Джънгкук: Не и пред хората.