SUPERNATURAL 3: Save the soul

Лов на вещици

-Тя беше толкова уплашена...,а аз не можех да направя абсолютно нищо. - каза мъжа с празен поглед.- Говорих с полицията и пътолога - никой не може да го обясни.
Техьонг: Затова ни се обадиха, Г-н Дъктън.- отвърна момчето, което записваше нещо в тефтера си.
-Но какво общо има агенцията за контрол над заболяванията? Да не е някакъв вирус?
Техьонг: Нищо не изключваме затова. Джанет имаше ли врагове?
-Да не искате да кажете, че е била отровена?
Техьонг: Проверяваме всички възможности.
-Смятате че би могъл да го направи човек?
Техьонг: Не знам. Помислете си - има ли някои който да я мрази?
-Не, не...- мъжът се замълча за момент.- Всички обичаха Джанет.
Джънгкук направи знак на брат си, че е намерил следа, а той само си каза няколко последни приказки с мъжът и си тръгнаха.
Техьонг: Не ти ли се стори малко страмно?
Джънгкук: Не знам.. бях под мивката и намерих това.- извади от джоба си една малка турбичка, а Техьонг я взе в ръца.
Техьонг: Отврат.
Джънгкук: Птичи кости, заешки зъби, а парцалчето в което са обвити согурно е било от някоя вещ на Джанет.
Техьонг: Чудесно..търсим си вещица.
Джънгкук: И то не някаква съвременна вещица. Това е древна, черна магия.
Техьонг: Ъхх...мразя вещици.- каза, като влезе заедно с брат си в колата. - Навсякъде хвърчат телесни течности. Някой се е промъкнал в къщата и е оставил турбичката. Сега какво?
Джънгкук: Може да е бил всеки. Съседка, колежка, мъж, жена. Те са хора, като всички останали.
Техьонг: И как ще я открием?
Джънгкук: Очевидно някой, който много я мрази. Открием ли мотива...
Техьонг:...ще намерим убиеца.

Беше късно вечерта. Мъжът на Джанет седеше в колата си ядеше от приготвената храна, която си бе купил след тежкия работен ден. Слушаше любимата си песен по радиото, с цел да се разведри поне малко след смъртта на любимата си. Започна да отхапва от храната и в точно този момент усети странен вкус в устата си - в сандвича му имаше червеи. Излезе от колата и започна да се дави с храната, а тогава една черна импала спря пред него и момчетата бързо слязоха от колата. Техьонг се опита да помогне на мъжът, а Джънгкук прерови колата, като щом намери вещерската турбичка веднага я изгори.
Техьонг: Добре ли сте?
-Какво става, по дяволите?!
Техьонг: Някои е убил жена ви и сега се опитва да убие и вас.
-Невъзможно, няма начин.
Техьонг: Ако не те следяхме сега щеше да си труп. Кажи ми кой толкова желае твоята смърт.
-Имаше една жена..Имахме връзка - беше грешка. Тя е неуравновесена и сложих край на това преди седмица.
Джънгкук: Как се казва?
-Какво общо има това!?
Техьонг: Просто ни кажи шибаното име!
Щом мъжа каза името ѝ, братята веднага отидоха в дома ѝ, но гледката, която свариха бе поразяваща. Вещицата бе мъртва. Техьонг леко побутна едната ѝ ръка с постолета си, виждайки че целите и вени бяха нарязани.
Техьонг: Три вертикални разреза и на двете ръце.
Джънгкук: Сериозно се е занимаваша с черна магия.- отвърна малкия, разглеждайки всички подготвени на масата ритуали и двевника ѝ.- Не разбирам...ако е искала мъст, защо след това се е самоубила?
Техьонг: Ами..знае че е убила Джанет, мисли си, че е убила и Пол и след това решава да учисти себе си.
Джънгкук: Може би, но надали е така.- започна да оглежда масичката, като намери една турбичка, закрепена за кракът на мебела.
Техьонг: Още една турбичка? Вещица, учиства вещица - прекрасно. Защо се избиват помежду си?
Джънгкук: Не знам... но май си имаме цяло сборище.