SUPERNATURAL 3: Save the soul

Мистериозното място

*Гледна точка на Джънгкук*
Събудих се от силния шум, който чувах около мен - брат ми явно днес е в добро настроение и бе решил да усили любимата си музика докрай.
Техьонг: Добро утро, Куки.- каза той, докато оправяше обувките си, седнал на леглото.
Джънгкук: Какво по дяволите е това?
Техьонг: Какво? Мислех, че обичаш тази песен.
Джънгкук: Ако я чуя пак ще се самоубия. - в отговор брат ми само усили песента повече и започна да прави малоумни движения, а аз само се засмях, гледайки го.

*Гледна точка на неутрал*
След като и двамата се оправиха отидоха в някоя местна закусвалня, за да закусят, като Техьонг започна веднага да разглежда менюто.
- Готови ли сте, момчета?- попита сервитьорката, с тефтерче и химикал в ръка.
Техьонг: Да, аз искам специалитета на деня с бекон и кафе.
Джънгкук: Нека се две кафета и една пилешка салата.- допълни той, а след като жената си тръгна, Техьонг погледна към брат си.
Техьонг: Кук, само си губим времето. Трябва да открием Солар.
Джънгкук: Добре, върви. Никой не те спира.- каза той закачливо.- А между другото, къде каза че се намира тя?
Техьонг: Млъкни.
Джънгкук: Аз също искам да я открия, но докато разберем къде е имаме това.- извади от вътрешния джоб на якето си няколко изрязани статии.
Техьонг: Значи този професор....
Джънгкук: Минавал през града миналата седмица и изчезнал. Дъщеря му твърди че е отишъл да посети Мистериозното място, което е недалеч оттук.
-Ето ви двете кафета...- каза сервитьорката, поставяйки нещата на масата им, като без да иска изпусна и счупи битилката с лют сос. Тя веднага се извини на момчетата и почисти мястото, а след като и двамата се наядоха платиха сметката и излязоха от заведението.
Техьонг: Кук, тези места са за привличане на туристи.- каза русокосия, погалеждайки за момент към едно куче, вързано за уличната лампа.
Джънгкук: По света има места, където се отварят дупки и поглъщат хората. Като Бермудския Триъгълник, Въртовъртежа в Орегон, понякога тези места са истински.
Техьонг: Добре, да предположим, че е така. Каква е легендата?- попита той, като през това време една жена се бутна в него, сигурно по невнимание.
Джънгкук: Тя е доста откачена. Твърди се, че на тези места магнитното поле е толкова силно, че може да изкриви времето.
Техьонг: Звучи ми като Досиетата Х.
Джънгкук: Добре, не казвам че е вярно, но ако е така трябва да проверим.
Техьонг: Добре, ще отидем довечера, след като затворят и ще огледаме.