SUPERNATURAL 3: Save the soul

Правилата на войната

-Техьонг, скъпи мой. Ти ли си?
След като братята бяха намерили следа относно това къде може да е Солар веднага се запътиха към мястото, което всъщност бе нейната къща. Претършуваха цялото място за колта, докато тя не им звънна чрез нейния домашен телефон.
Техьонг: Къде си?
-Делят ни два щата. Къде остана остроумието ти?
Техьонг: Искам го веднага, Солар.
-Малкото пистолетче ли? Съжалявам, но няма как да стане.
Техьонг: Не разбираш ли колко много хора ще умрат зареди това? Ще продадеш единственото оръжие, което имаме против армия демони.
- Не ме познаваш.
Техьонг: Пак ще те спра.
-Силни думи за човек, който дори не може и да ме намери.
Техьонг: Грешиш. И без това нямам какво друго да правя, така че ще те открия много бързо.- жената от отдрещната слушалка само се засмя.
-Тук грешиш, миличък. Ще бъдеш страшно зает.- В този момент врата се разби, а от нея излязоха няколко въоръжени полицая.
-Мин Джънгкук и Мин Техьонг. Имате право да запазите мълчание.- каза един от ченгетата, който притисна и двамата братя с помощта на партньорите си.- Всяка дума казана от вас ще бъде използвана срещу вас в съда. - едни доста излъскани черни обувки се изправиха пред погледите на братята. Когато и двамата погледнаха нагоре видяха техния така любим полицай, който ги търсеше навсякъде.
Едриксън: Здравейте момчета. Доста време мина.

-Е, заловихте ли ги?- попита един от полицаите, след като видя Едриксън да влиза в участъка.
Едриксън: Помолих ви да ми пратите хората си.
-И го направихме. Бяха с вас при ареста.
Едриксън: Четирима души? Само толкова?
-Толкоса успях да събера за час. Градчето ни е малко.
Едриксън: Освободете една килия.
-Няма да го правя! Ти да не си луд?
Едриксън: Имате ли си и на представа кого ще вкараме тук?
-Да, двама бегълци.
Едриксън: Най-опасните престъпници, които сте виждали. Знаете ли с какво се занимават? Разкопават гробове и оскверняват трупове. Те не са просто убийци, а поклонници на Сатаната.
-Добре, добре. Как да помогнем?
Едриксън: Просто поставете хората си на изходите.
-Дадено.
В този момент Джънгкук и Техьонг пристъпиха вратите на участъка, като бяха с белезници на ръцете и краката. Всички в стаята ги гледаха ту със злоба, ту със страх. В стаята имаше едно момиче - секретарката, която видимо бе ужасена от мисълта, че такива опасни хора ще бъдат тук. И двамата братя набързо прочетоха името ѝ на табелката поставена на бюрото, на което седеше, като преди да влязат в килията Техьонг я погледна.
Техьонг: Не от нас трябва да се притесняваш, Нанси.