SUPERNATURAL 3: Save the soul

Сън, мой сън

Техьонг: Ето къде си бил.- каза още с влизането си в бара, поглеждайки към брат си, който седеше сам на една маса и се взираше в полу-изпитата чаша с уиски.- Какво правиш?
Джънгкук: Пия.
Техьонг: В два следобед пиеш уиски?
Джънгкук: Непрекъснато пия уиски .
Техьонг: Пиеш единствено корейска бира и то един път на всеки два масеца.
Джънгкук: И какъв е проблема? Ти постоянно пиеш и после ходиш да мърсуваш. Защо и аз да не мога?
Техьонг: Ами...- огледа момичетата наоколо.- Тук избора не е много богат. А и какво ти става?
Джънгкук: Опитах се, Техьонг.
Техьонг: Какво опита?
Джънгкук: Да те спася.
Техьонг: Ох, боже...- седна на стола до брат си и погледна бармана.- Може ли едно чисто двойно уиски, моля?
Джънгкук: Говоря сериозно, Те.
Техьонг: Мм, не. Пиян си. Даже очите ти са кървясали от алкохол.
Джънгкук: Замисли се затова къде отиваш. В какво ще се превърнеш. Аз само за това мисля. Започвам да си мисля, че дори и Хуаса не може да помогне. Истината е, че няма кой да те спаси.
Техьонг: Какво ти казах?
Джънгкук: Не исках да прозвучи така. Това, което исках да кажа е, че никой не може да те спаси, защото ти не искаш. Как може толкова малко да държиш на себе си?- попита го, гледайки го в очите.- Какво ти става?- отговора на русокосия бе прекъснат от звъненето му на телефона. Той вдигна мобилното устройство и започна да говори.
По образа му можеше да се усети, че нещо лошо се бе случило.
След телефонния разговор и двамата веднага платиха и излязоха от бара, като се качиха в колата. 

Джънгкук: И каква е диагнозата?
-Опитахме всичко, за което се сетихме и изглежда напълно здрав.- обясни медицинското лице.
Техьонг: Само където е куматозен.
-За негово добро е. Случайно да има някакво заболяване или алергии?
Техьонг: Не, той никога не боледува. Дори и настанка не хваща.
Джънгкук: Д-ре, може ли да направите нещо?
-Съжалявам, но не знаем каква е причината за състоянието и не знаем как да го лекуваме. Просто е заспал и не се събужда.

След разговора си с лекаря, братята отидоха на мястото, където пациента бе отседнал преди да го настанят в болница.
Джънгкук: Какво по дяволите е търсел Джимин в този град?
Техьонг: Може да е отишъл на почивка?
Джънгкук: Или е работел по някакъв случай.
Техьонг: Щеше да има някакви следи или проучвания. Изрески от вестници...кутия от пица или захвърлена някъде на земята ,бутилка от бира.
Джънгкук: Ами това?- чернокосия отвори гардероба, който на пръв поглед имаше дрехи, но щом махнеш дрехите отзад се виждаше цяла една стена с проучвания.
Техьонг: Винаги прикрива  следите си.
Джънгкук: Говорят ли ти нещо?- в отговор Техьонг взе един от листовете, закачени на стената и го огледа.
Техьонг: Сълин Капенсис - което разбира се нищо не ми говори.
Джънгкук: Има и некролог.. Д-р Уотър, умрял на 64 години.
Техьонг: Как е умрял?
Джънгкук: Ами...пише че е заспал и не се е събудил.
Техьонг: Звучи ли то познато?
Джънгкук: Да кажем,... че Джимин е търсел нещото виновно за смъртта на доктора и е попаднал на него...
Техьонг: И то го е спипало.- въздъхна.- Добре, стой тук и се опитай да разбереш повече неща от тази стена тук.
Джънгкук: А ти какво ще правиш?
Техьонг: Ще посетя добрия доктор.