SUPERNATURAL 3: Save the soul

Лош ден

Представяне на герой N2

-Вярно е. Дяволската порта е отворена в Луяоминг. Не се знае колко демони са излезли оттам, но са цяла армия.
-Мин Джънгкук е бил там, нали?
-Говорих с един, който е приятел на Парк Джимин. Да, явно Мин са били там, когато портата се е отворила, но Джимин твърди, че са се опитали да попречат.
-Джими не е такъв какъвто беше.
-Гордън... говори се, че Джънгкук е чист. Не е демон.
-Мислиш, че съм луд ли? Преди шест месеца ти казах, че се задава война. Огледай се - тя започна. Това момче е част от нея. Открий го. И сам ще се убедиш че Мин Джънгкук трябва да умре.

Техьонг: Защото е демон. В мига, в който си разбрал, че Хуаса е демон е трябвало да я полееш със светена вода, а не да си бъбрите.- личеше си, че големия брат бе ядосан.
Джънгкук: Не сме си бъбрили!
Техьонг: Нима? А тогава защо не я прати в Ада?!
Джънгкук: Защото каза, че може да ни помогне.
Техьонг: КАК?! Кажи ми Кук как ще ни помогне!- Техьонг се опитваше да гледа ту към брат си, ту към пътят.
Джънгкук: Каза ми, че може да ти помогне...да развалиш сделката.
Техьонг: Какво ти става? Тя те лъже и ти го знаеш. Знае, че аз съм слабото ти място и се възползва от това. Какво друго ти каза?- малкия не каза нищо.- Братле?
Джънгкук: Нищо.- погледна към прозореца на колата без да казва и дума повече.
Техьонг: Сигурен....
Джънгкук: НЕ СЪМ ИДИОТ ТЕХЬОНГ! Аз не ѝ вярвам, аз я използвам. Във война сме, а не знаем нищо за врага. Не знаем къде е, какво прави. Дори не знаем какво иска, а тази Хуаса знае повече, отколкото ние ще открием.
Техьонг: Това...
Джънгкук: Дааа, това е риск, знам го. Но трябва да го приемем.
Техьонг: Как се чустваш?
Джънгкук: ПРЕСТАНИ ДА НЕ ПИТАШ ПОСТОЯМНО. ДЪРЖИШ СЕ СЯКАШ СЪМ ЖЕНА В ЦИКЪЛ!- в този момент някакъв телефон звънна.- Не е моя.
Техьонг: И моя не е. Отвори жабката, на татко е.
Джънгкук: На татко?
Техьонг: Да, зареждам го в случай, че звънне някой от познатите му.

Джънгкук: Татко споменавал ли ти е, че държи склад.
Техьонг: Какво? Няма начин.
Джънгкук: Има. И някой го е разбил.

Техьонг: Боже....
Джънгкук: Какво?
Техьонг: Мисля си за татко и тайните му. Прекарахме толкова време с него, а едва го познаваме.
Джънгкук: Е, поне сега ще научим нещо.
След тези думи Техьонг отключи вратата. На пръв поглед всичко приличаше на някакъв склад в който се събират антики. Но момчетата бях сигурни, че със сигурност ще има и нещо повече. На земята имаше кървави следи от обувки
Техьонг: Виж това.- на земята имаше конец, който явно беше капан.- Има следи от два чифта обувки, сигурно са били двама. И ранения е продължил да върви.
Джънгкук: Какво ли е правил точно тук татко?
Техьонг: Водил е опасен живот както винаги.- момчетата започнаха да разглеждат нещата, които имаше в склада.- 1995година.
Джънгкук: Стига бе! Това е купата ми от шампионата по футбол. И наградата ми по карате. Не мога да повярвам, че ги е запазил.
Техьонг: Леле!- взе една пушка в ръцете си.- Първата ми пушка. Сам си я направих. В шести клас.
В този момента братята забелязаха стая, която беше цялата заобиколена от решетки. Влязоха вътре, а гледката беше неописуема.
Техьонг: Мили Боже.- цялата стая беше пълна със всякакви оръжия, билки, книги и капани свързани с паранормалното.- Има пехотна мина. Крадците не са я взели...нито оръжията. Явно са знаели какво търсят.
Кук забеляза едни средно на големина кутийки на които имаше някакви знаци, някои от които му бяха чужди.
Джънгкук: Техьонг виж символите. Това са кутий за проклятие.
Техьонг: Би трябвало да задържат злото вътре, нали? Като кутията на Пандора.
Джънгкук: Възпират силата на прокълнатия предмет.
Техьонг: В дневника на татко се споменава за прокълнати амулети, но не и какво е станало с тях.
Джънгкук: Явно това в сметището му за токсични отпадаци.- в този момент Кук забеляза едно празно място до другите кутии.- Една кутия липсва. Страхотно.