SEVEN WISHES ~namjin~

~2~

- Добро утро, сънчо!

- ААААА - Намджун изкрещя и се покри така, че само очите му да се виждат - К.. Кой си ти?Какво правиш в дома ми?

- Спокойно, изглеждаш така сякаш си мислиш, че ще те изям. Сладък си, но ще се въздържа. Хайде, ставай направих закуска.

Непознатият излезе от стаята и тръгна към кухнята. Джуни беше много изплашен, но намери сили да стане от леглото. Отиде в хола и видя меча, който беше оставил до стената. Взе го в ръце за защита и бавно влезна в трапезарията, която беше в една стая с кухнята.

- Остави го, няма да помогне - каза Джин, поставяйки храната на масата.

Джуни погледна към закуската, която другият беше направил. Миришеше ужасно вкусно. Тя беше яйца на очи с бекон. Но колкото и да му се искаше на Джун да седне и да се наслади на топлата храна, все още стоеше непознат човек пред него.

- Спри да ме зяпаш така, знам че съм невероятно красив, но е невъзпитано - предопреди той, приближавайки се до Джуни.

- Джин, приятно ми е - каза той и подаде ръката си. Намджун плахо я стисна и отговори.

- Намджун.

- Ето вече не сме непознати. Сега мога да ти се представя официално. Аз съм Джин, Джина от меча на вашите услуги - отвърна той.

- Звучеше по-добре в главата ми - смъкна Джин.

- Моля?! - попита объркано Намджун.

- Седни да закусваме и ще ти обясня.

- Предпочитам да напуснеш дома ми без да ми обясняваш нищо. Имаш нужда от помощ приятел.

- Дай ми пет минути - сплете пръсти и започна да му се моли.

- Четири - строго каза Намджун.

- Както чу преди малко аз съм джинът от меча. Мога да ти изпълня седем желания. Но си има и правила.

- Аз пък съм Шакира - измя се по-малкият.

- Искаш ли да чуеш правилата или ще ми се ебаваш? - каза раздразнен джинът.

- Дай да чуем прословутите ти правила.

- Първо: Не мога да накарам някой да се влюби в теб.

- Второ: Не мога да възкресявам мъртвите.

- Трето: Не можеш да си пожелаеш още желания.

- Четвърто: И последно, но най-по важност забранен е всякъв сексуален контакт с джина- каза с дълбок глас и му намигна.