SEVEN WISHES ~namjin~

~29~

Всякаш времето беше спряло и за двамата. Никога досега не се бяха чувствали по-свободни, нямаше кой да ги отдели повече един от друг. Всичко сега беше в техни ръце и това беше най-хубавото нещо за тях в този момент.

Неусетно измина седмица, която беше изпълнена с много смях и любов, от което двамата останаха доволни. Прекарваха почти цялото си време заедно, защото не искаха повече да бъдат разделени един от друг.

Джун се виждаше и с приятелите си отвреме навреме. Те се сприятелиха бързо с Джин, което много зарадва писателя.

- Хора, дали ще бъде яко ако намерим джин в лампа - запита се Хоби, докато останалите без Куки и Мина, стояха на масата в ресторанта и се замислиха за въпроса. Джун и Джин се задавиха с храната си от думите на приятеля си.

- Още как, ще бъде супер яко - извика развалнувано Соми.

- Джинове не съществуват - отвърна Юнги.

Намджун и Джин стояха стъписани от разговора, чудейки се как стигнаха до тук.

- Коте, опитай се да повярваш, че има, какво би си пожелал? - попита Джимин заинтересовано гаджето си, като го погледна с красивите си очи.

- Добре...хмм може би.. не знам не съм мислел за такива неща..

- Аз знам, аз искам много пари, за да мога да осигуря живота си завинаги - каза Тае.

Джун се подсмихна като си помисли за иронията, че всъщност до тях има истински джин, който може да изпълнява желания.

- Аз съм истински джин - каза гаджето му, което седеше до него, неможейки да повярва на думите излезна ли от устата му.

- Да, сигурно, добра шега - отвърна Хоби.

- Е, поне се надявах да се хванете - отговори Джин и се засмя, след което го последваха и останалите. Смениха бързо темата и двойката се отпусна.

След няколко дни решиха да си направят пикник отново на мястото до водопада, за да си припомнят старите моменти и както и очакваха си изкараха пак чудесно. Лежаха на кърпата за пикник и гледаха към облаците. Джун се замисли, той нямаше много време с Джин, което го натъжаваше. Оставаше му само още едно желание и след като го изрече Джин повече нямаше да бъде до него. Опита се да помисли, за възможност, начин как той да остане и единственото нещо, което можеше да им помогне в този момент беше това последно желание.

- Джини...

- Да, Пате - отвърна Джин като се обърна към него, подпирайки с ръка главата си.

- Според теб възможно ли е да използвам желанието си, за да останеш.

- Не мисля, правилата са си правила, след седмото ще си замина, съжалявам много - обясни джинът, след което прегърна любовта на живота си.

Джун беше много тъжен. Не можеше толкова лесно да се откаже, затова започна отново да мисли.

- А, ако имам идея как може да останеш.

- Какво?

- Да, страхувам се да го направя, защото повече няма да те видя ако не проработи, но трябва да опитам - отвърна Намджун със насълзени очи. И двамата бяха вече в седнало положение.

- Скъпи, имаме още време нека му се порадваме - каза джинът.

- Прав си няма да бързаме за никъде - отвърна той и се целунаха - Просто много ми се искаше да бъдеш човек и да живееш с мен - след тези думи Джун се усети какво беше направил, беше похабил желанието си - Не, не исках, съжалявам.

- Пате, трябва да го изпълня, съжалявам - прегърна Джунито колкото се може по-силно, защото скоро нямаше да е до него.

- Не, Джини, съжалявам, не исках да го кажа, недей, моля... - джинът го целуна страстно, прекъсвайки думите му.

- Спокойно, възможно е да се видим отново, защото това желание наистина може да ме превърне в човек.

- Какво? Наистина.

- Не знам, ще видим - след което джинът изпълни последното желание на господаря си - Обичам те, доскоро.