SEVEN WISHES ~namjin~

~30~

Джин го нямаше...
Джуни седеше на кърпата за пикник, която беше постелена на прекрасната поляна около водопада и гледаше празното място до него, което до преди няколко секунди беше заето от любовта на живота му. Сега нямаше да го види отново, нямаше да може да усети меките му устни върху своите, нямаше да може да споделят други красиви моменти. Джин беше този, който му показа какво е истинската любов и сега, когато го нямаше се чувстваше все едно е единственият на този свят и няма към кого повече да се обърне за помощ. Очите му започнаха да се пълнят със сълзи и преди да се усети беше скрил лицето си и плачеше повече от яд, отколкото от тъга. Той беше този, който направи грешка и сега беше в това положение. Той беше виновния за случилото се.

Мина време, слънцето започна да залязва, а Джун все още стоеше там обзет от мъка. Избърса сълзите си и побърза да тръгне, защото не искаше да остава там повече. Когато стигна до колата, го порази реалността. Джин го беше карал през цялото това време и той все още нямаше книжка, затова не му остана друг избор, освен да върви пеша до най-близката автобусна спирка. По пътя, крачка след крачка, сълзи падаха по тротоара, докато слънцето се беше почти скрило, зад високите планини. Намджун го обземаха всякакви мисли, които с нищо не му помагаха да се успокои и докато се усети вече седеше на мястото си в автобуса, съзерцавайки оживения град.

Опита се да помисли за желанието му. Дали беше възможно Джин все още да е тук. " Може би се е превърнал в човек и е някъде далеч от тук. Трябваше да уточня поне" плясна се по главата, а хората около него го погледнаха странно. Джун не искаше да си дава празни надежди, защото щеше да се хване за тях и може би цял живот би бил, заблуден. Но не можеше да си го изкара от главата. Можеше Джин да е в момента някъде там, а той дори да не се помъчи да го намери.

Тези мисли не го оставяха намира дори, когато се прибра в апартамента.
И тогава взе решение...
" Ще го намеря. Ако трябва ще търся цял живот, но няма да мога да живея с мисълта, че е изчезнал завинаги. Знам, че е някъде там. "

Това беше началото на неговото дълго пътешествие да намери Джин.

3 години по-късно

Джуни го търсил под дърво и камък, но нямаше никаква следа от него. Обиколи цяла Корея, но приятеля му го нямаше. Когато минаха две години започна да си мисли, че може дори да не е в същата държава, нямаше си никаква представа къде може да се намира. Взе си малко почивка и си спомни, че беше оставил книгата, която беше започнал да пише преди години, но вече нямаше желание да я продължава. След време му хрумна идея за друга книга и този път я завърши и дори я издаде. Джуни знаеше, че не може да търси Джин през целия си живот, затова реши за няколко месеца да види накъде ще се развият нещата.

Книгата му стана най-продаваната в държавата и започна да прави фен срещи, тъй като много хора искаха да го видят и да му вземат автограф. Никога не си беше представял, че мечтата му ще стане реалност и че няма да може да я изживее с Джин.

Беше на последната фен среща за тази седмица и почти всички бяха минали. Бяха твърде много хора и Джун беше доста изморен. Когато дойде ред на последния човек, писателят дори не го погледна просто го пита направо:

- За кой да я подпиша?

- За Джини - отговори фенът и, когато Намджун чу познатия глас веднага вдигна глава.

Не можеше да повярва на очите си. Джин. Неговият Джин стоеше пред него.

- Джин...- каза той и го прегърна силно, след което видя объркания поглед на момчето.

- Извинете, но от къде ме познавате? - попита Джин, отдръпвайки се от него.

- О, съжалявам заприличахте ми на един мой познат - изтърси набързо, защото разбра, че всъщност приятелят му няма никакви спомени за него. Подписа книгата и го погледна отново.

- Какво ви хареса в Seven Wishes?

- О, историята е много интересна както и героите. Грабна ме от самото начало имах чувството, че все едно аз изживявам написаните събития.

" Да, защото си ги изживял." помисли си Джун.

- Искам да ви почерпя едно кафе за създаденото неудобство по-рано. Може и да продължим да си говорим за книгата. Така или иначе вече свърших тук. Какво ще кажете? - попита писателят.

- Да, едно кафе ще е добре - съгласи се Джин. Имаше странно усещане, че познава този човек и може да му се довери.

Отидоха в едно кафене, където започнаха да обсъждат книгата и с всяка изминала секунда Джунито разбираше, че характерът му изобщо не се е променил, а само това, че повече не е джин.

След това нещата се развиха по вода излизаха почти всеки ден, станаха приятели, след, което се събраха отново.

Успяха да се намерят отново след цели три години и нямаха намерение да бъдат разделени отново.

Край