SEVEN WISHES ~namjin~

~25~

След думите на Джин, Минджун остана много много доволен. Те все още бяха зад завесите, но за щастие шоуто беше приключило и Джихун си беше тръгнал. След което Джун просто заспа на леглото и през това време другите двама излязоха от стаята. Джинът все още не можеше да осъзнае какво беше видял. И колкото повече мислише за решението си, толкова повече се съмняваше дали ще успее да го направи.

- Направи добър избор - каза брат му.

- Да, но все още не мога да ти повярвам напълно.

- Утре ще отидем при наследника и ще видиш, че не съм те излъгал.

- Добре, ще видим.

Целия апартамент беше потънал в тишина, докато алармата на Джун не го изкара от дълбокия му сън. Той просто стана от леглото и се оправи както обикновено за работа. Когато отиде в кухнята и видя, че Джин не е там и вече не му прави закуска усети много силно липсата му и това го съсипваше. Реши да не закусва, защото изгуби апетит и тръба към работата си. Но той не знаеше, че джинът също беше станал.

- Пак не закуси. Да умре от глад ако иска.

Джин ту се притесняваше, ту не искаше да го вижда никога повече. Може би сега разбра как Джун се е чувствал, когато е разбрал за неговото  минало. С Джихун изобщо не искаше и да се вижда и добре, че не беше станало. По-късно с брат си тръгнаха към човека, който ще потвърди какво наистина е станало в миналото.

Джун си вършеше работата, както всеки ден, когато в чата на групата с всичките му приятели се писа.

Юнги: Хора, искате ли днес на обяд да се срещнем набързо трябва да ви кажа нещо. Може в кафето, на което обикновено ходим.

Тае: Добре.

Куки: Можеш да го напишеш.

Юнги: Да, но искам да ви го кажа лично.

Джуни: Добре, ще се срещнем там.

Джун писа набързо и довърши останалата си работа.

През това време джинът и неговият брат се бяха запътили към наследникът на ковача, който направил меча. Джин все още не можеше да повярва на думите на Мин, защото единственото, което са правили досега братята му е да го лъжат. Затова не очакваше нищо. Когато пристигнаха пред някакъв музей, Минджун посочи на Джин, че трябва да влязат вътре. Докато вървяха из музея, един човек, който работи в музея ги попита: