SEVEN WISHES ~namjin~

~19~

Искам...
Джун не очакваше това да се случи. Майка му му беше достатъчно ядосана, че се отказа от правото, а сега разбра, че излиза и с момче. Не можеше да и го причини, да я разочарова отново. Затова взе бързо решение.

- Джин, пожелавам си майка ми да забрави за момента, в който ни видя прегърнати.

- Слушам и изпълнявам - джинът беше леко изненадан от това, че Намджун ще използва за подобно нещо желание.

- Отиди и се скрий пак в спалнята - каза господарят.

- Добре.

След няколко секунди майка му се хвана леко за главата.

- Забравих защо дойдох до тук...а загубих си обицата. Сине, ще ми помогнеш ли да я намеря?

- Да, мамо.

Търсеха я известно време, но накрая Джун я намери.

- Заповядай, мамо.

- О, благодаря, че я намери. Това са любимите ми обици.

Намджун просто я погледна разбиращо и я изпрати до вратата.

- Виж, Джуни, с татко ти обсъдихме нещата и решихме, че няма да се бъркаме повече в решенията ти.

- Радвам се, че сте решили това.

- Да, само не ставай престъпник и бъди щастлив. Знаеш, че много те обичаме.

- Знам, мамо - те се прегърнаха и Джун най-накрая усети облекчение.

Майка му си тръгна и той извика Джин.

[ на следващия ден]

Момчетата си прекараха добре по време на филма въпреки, че дори не знаеха за какво се разправя, защото те се занимаваха с друго през цялото време. На сутринта се събудиха отново един до друг. Никога нямаше да им омръзне. Джин придърпа по-близо малкия и го прегърна силно. И двамата бяха будни, но предпочитаха да се излежават, отколкото да станат от удобното легло. Но когато последната аларма на Джун би, означаваше, че трябва да започва да се оправя, защото щеше да закъснее за работа. Целуна Джин за добро утро и стана от леглото, започвайки да се приготвя. Беше почти готов, когато Джин се обади.

- Къде отиваш?

- Къде мислиш?

- Идвам, изчакай ме.

- Джин, нямам време да те... - преди да довърши Джин с магия вече беше облечен и косата му беше оправена, но все още беше сънен.