SEVEN WISHES ~namjin~

~13~

- Джун, събуди се - каза Джин, докато го завиваше с много одеала.

Беше го носил на ръце до спалнята. От всички тези години, в които е живял знае, че при температура тялото трябва да се стопли, за да може да започне да се поти. Затова слагаше всички възможни одеала върху Джунито. Не можеше да му даде каквото и да е лекарство, защото не беше буден.

- Хайде, трябва да се събудиш - седна на леглото до него и пипна челото му - Все така горещо.

“Ако можех да използвам, както исках силата си. Вече щях да съм го излекувал." Помисли си Джин.

Отиде до шкафа, където Намджун държеше лекарствата и извади термометъра. За щастие беше живачен и можеше да борави с него. Сложи го на болния си приятел и изчака да минат пет минути. Когато таймерът на телефона започна да звъни, той разбра, че трябва да изкара термометъра. Ако не беше Джун, джинът нямаше да знае как да използва телефон. Погледна колко показва и се изплаши. Температурата му беше 39.4. Още малко 40. Джин много се притесни, но тогава господарят му леко отвори очи.

- Хей, Джун, трябва да станеш да те заведа в болница. Не знам как да се справя с толкова висока температура.

- Спокойно. Няма нужда да ходя в болница. Имам вкъщи сироп за температура. В една червена кутия е - каза Намджун бавно почти без глас.

- Отивам.

Джин отвори шкафа и веднага успя да намери сиропа. Добре, че бе в различна кутия от останалите, защото ако Джун му беше казал само името на сиропа, нямаше да може да го прочете. Защото не можеше.

Върна се бързо и му даде толкова колкото му каза Джуни. След това просто се надяваше температурата да спадне от сиропа. По-малкият заспа отново. Джин се притесняваше много, затова остана до него. По-късно вечерта отиде да хапне на ързо и пак се върна. Премери му отново температурата и този път беше 38.2. Джин въздъхна от облекчение и видя, че след един час Джун пак трябва да пие от сиропа. Когато дойде времето джинът леко разбута болния и се събуди.

- Трябва да пиеш още един път.

Джуни отвори уста и изпи съдържанието от лъжичката.

- Благодаря, че се грижиш за мен.

- Няма за какво да ми благодариш. Боли ли те нещо?