SEVEN WISHES ~namjin~

~14~

Минаха два дни, през които Джин се грижеше за Джуни. След това по-малкият се чувстваше като нов. Прибраха се от болницата и Намджун се хвърли върху леглото.

- Не искам да се отделям повече от теб - заяви той и прегърна възглавницата си. Джинът само го наблюдаваше и му се радваше. Беше щастлив, че господарят му оздравя.

Беше обяд, затова решиха да излезнат да хапнат навън. Джин се опитваше да страни от по-малкия, колкото се може повече. Но Джун не е глупав и бързо го забеляза. Когато си намериха място в любимия ресторант на Намджун, си избраха ястия и поръчаха.

- Имаш още 5 желания. Защо не си пожелаваш нищо? - попита Джин от любопитство.

- Просто не знам какво да си пожелая?

- Можеш да поискаш толкова много неща - къща, пари, супер компютър - отвърна джинът.

- Тези работи нямат стойност за мен, затова не ги искам. Въпреки че имам нещо на ум, но не мисля да го използвам за желание.

- Стига де, защо? Какво е?

- Ами кола би ми била от полза, защото ще стигам по-бързо до работа.

- Само я пожелай и ще е твоя...Ама избери по-нов модел да може да се изфукаме на приятелите ти - продължи Джин, шепнейки. Джун се засмя на коментара му.

- Да си го пожелая ли, наистина?

- Да, след това ще имаш още цели 4 желания, няма за какво да се притесняваш - заяви джинът. Господаря му се замисли.

- Щеше да е хубаво, но имаме само един проблем.

- Какъв?

- Нямам шофьорска книжка.

- Защо нямаш книжка? Още не си се научил да караш кола?

- Да.

Джин се видя в чудо. Изобщо не го очакваше. Мислеше си, че няма кола, защото не му се събират толкова пари или нещо подобно.

- Няма нищо. Имам решение на проблема. Аз мога да карам, докато ти вземеш книжка. Какво ще кажеш?

- Да...съгласен съм. Пожелавам си...

- Слушам и изпълнявам - джинът козирува и щракна с пръсти - Колата е отвън. Като се нахраним ще я видиш, а това - той показа ключа в ръката си - ще ти го дам, след като си вземеш книжката.

- Добре...О, храната идва. Много съм гладен.

Двамата се наядоха, е по-скоро преядоха и имаха нужда да полегнат някъде. Излязоха от ресторанта и очите на Джун се залепиха за красивата черна кола.