~18~

204 17 0
                                    


Намджун и Джин излезнаха бързо от киното. Джун знаеше накъде отиват родителите му, затова хвана за ръка джина и забързаха крачка. По-малкият не се разбираше с родителите си. След като бе избрал да учи литература, а не право се скара с родителите си, защото те бяха адвокати. Те не му се бяха обадили за рождения ден и му олекна, че не трябва да говори с тях, защото след всеки техен разговор следваше къвга.

Двойката бързо се качи в колата и тръгна към апартамента. Пътя мина много бързо главно, защото Джун повтаряше на Джин да даде повече газ.

- Не мога да разбера защо трябва да сме там преди тях? - попита джинът.

- Не си ли спомняш каква кочина оставихме?

- Разбира се, че си спомням -погледна към Намджун самодуволно.

- Не трябва майка ми и баща ми да я виждат!

- Нали знаеш, че ако си го пожелаеш няма за какво да бързаме.

- Няма да си използвам желанието за такава тъпотия, просто дай по-бързо.

Извадиха късмет, че полицията не ги хвана и не им лепна глоба за привишаване на скоростта. След като пристигнаха видяха, че са първи и бързо се качиха горе.

Tu-tu-tu-tu-tu-tu-tu-tu-turbat.
J
Телефона на Джуни позвъня.

- Да.

- Джун, след пет минути сме пред вас.

- Трябва да ме уведомявате от по-рано!

- Искахме, но не си дигна телефона.

- Добре, чао мамо - затвори телефона и го хвърли върху дивана.

- Започвай! Трябва да сме много бързи.

Започнаха да чистят като светкавици. Джин отиде да оправи мивката, но врътна кранчето твърде силно и целия се намокри. Изми бързо съдовете, докато през това време Намджун подреждаше спалнята. След време бяха готови и се тупнаха на дивана.

- Ще отида да се преоблека. Целият съм мокър.

- Добре. Джин...по-добре стой в спалнята, ако потръгне добре разговора ще те представя, но...може и да се скараме, затова... - отвърна Джун.

- Спокойно, разбрах - Джин го целуна по челото и се зяпъти към спалнята.

В същия момент на вратата се почука и Намджун отиде да отвори.

- Здравейте, влезте.

- Държиш подредено. Това е добре.

- Без поздрав, мамо. Добре - отговори Джун, докато майка му и баща му разглеждаха апартамента.

SEVEN WISHES          ~namjin~Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang