SEVEN WISHES ~namjin~

~23~

Джин стоеше в меча и продължаваше да чува гласовете на братята си, но по едно време се вслуша и чу гласа на Джуни. За жалост това, което каза той беше единственото нещо, което джинът не искаше да чуе. Беше казал на глас имената им.

- О, виж приятелчето ти ни повика. Какво ще правиш сега Джини? - каза Минджун.

- Играта започва - продължи Джихун.

Джун беше оставил отдавна меча на мястото си и беше легнал да спи. Тогава от него, излезнаха две много красиви момчета. Имаха неописуеми черти, които ги правеха толкова привлекателни, че можеха да омаят всяко момиче, което мине по улицата. Те влезнаха в стаята на Джун, но пред тях се появи техния брат, който застана пред рамката на леглото.

- Дори не си го и помисляйте - каза Джин, който може и да беше по-малък от тях, но беше най-хубавия, за което нямаше спор.

- Наистина ли го защитаваш? След това, което ти каза. - отвърна Джихун.

- Все още ли го обичаш дори, след като те мисли за чудовище - добави Минджун.

- Чувствата ми към него никога няма да се променят - отговори джинът - сега се махайте преди аз сам да съм ви изхвърлил от тук.

- Ох, какво неуважение показваш към по-големите си братя, ще трябва да ти дадем един урок - заплаши Мин(най-големия).

- Първо, вие не сте ми братя от повече от 1000 години, второ не ме заплашвайте, защото мога да бъда много по-страшен от това, което сте виждали.

- Много ни изплаши - каза подигравателно Хун.

- Да не си мислите, че не мога да ви отрежа главите в този момент. Може и да не ви стане нищо, но знаете и, че преди съм го правил и се връщате в меча за ден, а вие мразите да стоите там колкото и аз - отвърна Джин, опитвайки се да защити и Джун.

- И значи ни предлагаш да се върнем доброволно или ще ни върнеш насила - уточни Минджун.

- Ваш си е избора.

Двамата се почудиха и избраха да се върнат доброволно, защото следващата сутрин бяха планирали нещо много “хубаво” за Джун. Джин стоеше до леглото на приятеля си и реши да остане за през нощта, случайно ако братята му се появят. Седна на удобния стол, който се намираше в единия ъгъл на стаята, и погледна към Джуни. Стигаше му да го вижда спокоен и сладък. Остана почти цялата нощ буден, но преди да изгрее слънцето, очите му натежаха много и не усети кога беше заспал.