Г. Т. на Джънкук
- „Джейкук, ела тук калпазанино!" - извиках, докато гонех три-годишния си син из магазина. Той се изкикоти, докато продължаваше да бяга от мен, надявайки се да не го хвана.
- „Ще те хвана!" – разсмях се аз, докато го вдигах нагоре и го сложих отново на мястото му в количката.
- „Не бягай повече така! Стресна тате!" - погледнах го строго и започнах отново да бутам количката.
- Джейкук ме погледна с неговите големи очи и се нацупи.
- „Не ме гледай така! Ти беше лошо момче!" - опитах се да изглеждам незасегнат от неговото сладко, малко лице.
- „Обещавам да бъда добро момче, ако ми купиш бананово мляко..." - той ми се усмихна. Аз се подсмихнах от думите му и игриво завъртях очите си.
- „Ти наистина си ми син, не е ли така?" - аз стиснах една от бузките му и се запътихме към секцията с фризери.
Г. Т. на Т/И
- След изморителен ден на работа, трябваше да отидеш до магазина. Ти изобщо не беше в настроението да ходиш никъде. Всичко, което искаше сега, беше да спиш. Разкарваше количката из магазина сякаш носеше тонове тежест, докато тя беше пълна само с няколко леки продукта.
- Реши, че днес ще гледаш филми и си взе един пакет пуканки. След това се запъти към секцията с фризери, за да вземеш любимата си напитка – бананово мляко.
- Когато отиде до секцията видя, че е останала само една бутилка и веднага я пъхна в коша си. След това отиде да вземеш другите необходими неща. Когато тъкмо тръгваше от секцията, чу детски плач.
- „Съжалявам, Джейкук, но са свършили." - мъж каза на сина си.
- „Не! Аз искам бананово мляко!" - малкото момченце плачеше.
- Сърцето ти се разбиваше като го чуваше да плаче. Погледна надолу към кошницата си и въздъхна.
- Отиде до мъжа, който всъщност беше млад и го потупа по рамото.
- Той веднага се обърна и очите ви се срещнаха. Ти мълча няколко секунди. „Красота" беше малка дума, за да се опише мъжът, който стоеше пред теб.
- „Ъмм... Мога ли да ви помогна?" - той каза, връщайки те пак към реалността.
- „А, да!" - каза неловко. След това извади банановото мляко от кошницата си и го подаде на човека. „Ето! Вземете моета! Беше последната, но това няма значение!" - мъжът беше нерешителен дали да вземе бутилката от ръцете ти, но в крайна сметка го направи с усмивка.
YOU ARE READING
Single Dad ✔️
Fanfiction• Самотен баща с тъжно минало и много затруднения в живота. • Хубаво, усмихнато, необвързано момиче. - Един предмет, на едно място. - Ще могат ли пречките около тях да ги разделят? - А как изобщо ще се срещнат? Нека разберем... • • • • • ○ THIS FAN...