Single Dad ✔️

Single Dad Pt.4 S.2

17:28

- Днес се отбелязваха пет месеца, откакто с Джънкук сте заедно и денят беше просто прекрасен. Той ви заведе с Джей в парка и си направихте пикник. Нищо капризно, но това означаваше много за теб, сякаш нямаше нищо по-добро от това да прекараш време с тях двамата.

- Когато се прибрахте вкъщи Джънкук и ти си направихте вечеря на свещи и той настояваше да направи ястието сам. Изглеждаше уникално и той наистина се труди много за него, правейки вкусовете по твоят стил и го презентира добре. Въпреки това ти не искаше да го изядеш. Нямаше желанието да ядеш нищо след този коментар, че си „дебела" от асистентката на Джънкук преди няколко дена. Ти знаеше, че Джънкук те обича отвътре и отвън без значение от размерите ти. Коментара беше насочен към коремът ти, което ти не можеше да изтърпиш. Но след тази случка ти почна да мислиш повече и повече за тялото си. Първоначално си мислеше, че защото корема ти расте заради бебето е красиво нещо, но вече беше отвратена и те беше страх какво щеше да стане след като бебето дойде на бял свят и колко самосъзнателна щеше да станеш за корема ти и за стриите.

- „Добре... Знам, че не съм най-добрият готвач, но можеш поне да го опиташ..." – нацупи се Джънкук.

- „Съжалявам, бебе... Просто не съм гладна в момента..." – въздъхна ти, разочарована от себе си, че отказа страхотната храна. Ти беше гладна. Всъщност корема ти къркореше, но мисълта, че щеше да ядеш ти беше ужасна.

- „Т/И, днес не съм те виждал да ядеш нещо. Всъщност не си спомням последният път, в който яде! Всичко наред ли е?" – попита нежно той като ти хвана ръцете през масата. „Дори не си взе ягоди по-рано, а ти ги обичаш..."

- „Даа, знам... Просто не съм гладна..." – ти погледна надолу, сълзи оформящи се в очите ти, защото почна да се чувстваш гадно.

- „Моля те не ми казвай, че е заради Ареум..." – когато ти не отговори, Джънкук въздъхна.

- „Т/И какво ти казвам всяка сутрин?"

- „Това, че съм перфектна и че ще ме обичаш без значение какво..." – отвърна ти, поглеждайки го в очите.

- „Точно! Знам, че тялото ти се променя и че ще ставаш по-голяма, но моля те, мисли за чудото, което расте в теб. Всичко това се случва, за да му помогне да се развие. Тях ги държиш също без храна." – Джънкук беше внимателен с тона си. Беше нежен, защото не искаше да звучи ядосан и да те натъжи, защото това можеше да причини спор, което той най-малко искаше.