Single Dad ✔️

Single Dad Pt.2 S.2

5:47

- „Спокойно бебе, спокойно..." – Джънкук прошепна на ухото ти, докато те милваше по гърба лекичко, като ти беше седнала на студеният под в банята пред тоалетната.

- „Мразя го това, Куки!" – въздъхна ти. Гласът ти заекваше и сълзи се стичаха от очите ти. „Много боли..."

- „Знам бебе, знам... Но ще приключи скоро. Само още няколко седмици." – уверяваше те той, държейки те близо до себе си. Сълзите ти падаха на бузите ти, но Джънкук се опитваше да ги махне като ги целуваше. Той не искаше да те вижда тъжна. Държа ти корема и косата, сякаш си болна, преди да ти избърше устата и да ти даде чаша вода, за да махнеш вкуса. Тогава той ти подаде четката ти за зъби, за да може да си освежиш устата, защото не искаше продължителният мирис и вкус.

- След това те вдигна горе и ти се сви в него като коала и той те занесе до леглото. Сложи те нежно под завивката преди да легне до теб.

8:42

- „Хайде Джей. Трябва да тръгнем скоро, иначе ще закъснееш." – ти го извика като приключи с опаковането на обядът му. Джей дойде, тичайки през кухнята.

- „Ах ти разхвърляно момче... Имаш паста за зъби на блузата си." – Джънкук каза и взе кърпичка, за да го изчисти. Той го вдигна горе и го остави на дивана, за да може да му обуе обувките и да му помогне да се завърже.

- След по-малко от пет минути вече всички сте в колата и отивате до училището му.

- Вие го целунахте за довиждане преди отново да влезете в колата.

- „В колко часа ти е срещата?" – Джънкук те попита и преплете пръстите ви.

- „Девет и половина."

- „Хайде да тръгваме тогава."

- Вървейки през вратите на болницата, изведнъж ти се почувства притеснено. Това ще бъде второто ти преглеждане и ти знаеше, че всичко е добре, но винаги си си мислела, че нещо не е наред и че ще си тръгне, когато първият триместър приключи.

- Ти беше под голямо напрежение, защото не искаше да разочароваш Джънкук. Искаше това бебе точно колкото и той и ти знаеше, че ако го загубиш, щеше да се чувстваш, сякаш си го предала. Семейство с теб е всичко, което той иска и това зависи от теб и от бебето, което расте в корема ти.

- „Добре ли си?" – попита той, когато седнахте в чакалнята. Той забеляза, че ръката ти се изпоти, докато държа неговата и как ти тропаше с кракът си по пода.