Хмммм, ден като всички други. Станах, изкъпах се и се приготвих за училище. Вървях и плаках като почти всеки ден и неочаквано се блъснах в някого
-Извинете-казах с дрезгав глас Когато видях Шуга-той беше мило и добро момче въпреки, че през последно време се държеше като Емо/и малко си падаше Play boy.
-Не аз се извинявам-каза с неуверен глас.
-Какво ти е-попита ме.
-Плакала ли си?каза с загрижен глас
Задаваше толкова бързо въпросите си, че накрая почти не разбрах какво става.
-Нищо-казах с дрезгав глас.
Подминат го и стигнах до училище където срещнах Мин(най-добрата ми приятелка) седнах до нея и преди да започне часът влезна Шуга и погледът му се насочи към мен, а аз се правех, че си търся химикалката.
След часът Шуга дойде при мен, а Мин си тръгна и ме остави сама в стаята с него.
-Не, не ме Оставя...-казах тихо.-Трябва да поговорим- каза притеснено.
-За какво? -попитах го объркано.
-Ела с мен!-задърпа ме на някъде.
Малко се стреснах.-Стигнах ме-каза той уверено.
-Къде сме-казах аз плахо.
-На едно много специално място за мен.
Беше красиво, беше пълно с дървета, цветя имаше дори езеро със лебеди.
Беше ми малко неудобно но се чувствах се добре с него.-Защо сме тук-попитах плахо, незнаейки какво ме очаква.
Той бавно се приближи до мен и ми каза.-Мразя те от дъното на душата си(беше учевидно, но аз изпитвах нещо към него от скоро макар и да се мразехме заради това)
-АЗ ПЪК ТЕ ХАРЕСВАМ,НО САМО 1 НЕ МОГА ДА ПРОУМЕЯ ЗАЩО МЕ ДОВЕДЕ ТУК МОЖЕШЕ ДА МИ КАЖЕШ И В
КЛАСНАТА СТАЯ, ГЛУПАК ТАКЪВ!Той остана в пълен шок.
Разкрещях му се а той не каза и ГъК.
Тръгнах си и чух звънеца да звъни и се затичах по-бързо, а лекето все още тичане след мен при което влезнах ме по-едно и също време в стаята и г-жата ме пита.
-Т/И защо закъсня за час?
Аз бях примерна ученичка и това ми беше първото закъснение, но за всичко си има първи път нали?
-Заради него ли закъсня?
-Госпожо аз.аз-едва.два проговорих
-Без извинения вън,и двамата-Каза строго тя.
-Не Г-жо моля ви не може ли просто да си седна на мястото, все пак това ми е първото закъснение, МОЛЯ ВИ
-Без възражения! -каза строго тя.
Примирих се и излязох от стаята.
Видях грозната мутра на Суга и му казах.
-Ти си виновен. Защо въобще те последвах. И аз не знам-казах ядосано.
-Ще се чупя... Ти идваш ли?-каза намерено той.
-Не разбира се навлече ми достатъчно проблеми. -той ме прекъсна.
-За сега
-Какво означава това? Погледнах го учудено.
Той си тръгна и ме остави сама със себе си.
Часът свърши, а от него нямаше и следа. Г-жата дойде и каза.
-Г-це Т/И вие ще получите отсъствие и забележка.
-Добре- Казах разочаровано.
А Суга така ѝ не дойде на училище пак.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Така хора това беше за днес знам, че е малко объркано, но имам толкова идеи в главата си, че не мога да кажа кое след кое следва, но се надявам да ви хареса.
Това беше от мен за сега чао и до нови срещи
Мога да качвам през ден понякога предупреждавам ви от сега!!!
YOU ARE READING
Нещо повече от триъгълник { Tae and Suga } (В Редакция)
RandomАз: Не искам да ви виждам и двамата ??? : Но' ?: Не можеш да ни заебеш така Аз: Вие мА заебахте още преди месеци ..............