Нещо повече от триъгълник { Tae and Suga } (В Редакция)

Очаквания срещу реалност

А Шуга така и не дойде на училище През целият ден. Всъщност какво ми пукаше за него. Ъгххмм какво ми става днес.
Докато се усетя часовете бяха свършили в мисли за Шуга. Прибрах се и останових,че имам някаква бележка в раницата на нея пишеше:
,, Ела на ******** този адрес в петък след училище"

Беше странно и си помислих от кого би била???

Г.т Шуга
Заведох Т/И в най-важното място за мен защото исках да ѝ призная чувствата си по-по загадъчен и забавен начин д-дори и аз не мога да си го обясня,но не осъзнавах, че така я наранявам.След чутото от нея останах в шок и не можех да се появява пред очите ѝ повече. Исках да затъна в земята от срам.Мислих много и накрая си казах, че ще се боря за това момиче каквото и да стане, ще я спечеля, колкото и време да отнеме това. Но после се сетих да се обадя на Мин и да ѝ кажа за проблема си.
Набиране...
-Ало да.

-Ъм Шуга се обажда...искам да те питам нещо.

-Да разбира се, какво има, звучиш притеснен?

-хм, ами искам от теб да напишеш
(там горе е ако искате да го видите) и да го пуснеш в раницата на Т/И нали няма да има проблем.

-Не разбира се, но искрен ли си в чувствата си, защото ако си посмял да си играеш с нея, ще си напъна ръцете в задника ще те накарам да си изплюеш всяка една част от тялото. Разбрах ме, ли се- каза тя заплашително.

-Д-да казах едва едва.

Край на разговора

Гледна точка Т/И

Да умира ли?
Да не умира ли?
От кой ли е бележката?
Хиляди въпроси ми се въртяха в главата, но нито един отговор.
И накрая си казах.
Най накрая любопитството ми надделя.

Петък
И най-накрая дългоочакваният ден дойде а от Шуга няма ѝ следа. Малко се бях притеснила за него. Чакай какви ги говоря, трябва да си го избия от главата. Часовете свършиха, а аз тръгнах бързо и с вълнение към посоченият адрес.Пристигнах и какво да видя Шуга!!

Гт.Шуга

Пристигнах и зачаках с голямо вълнение.И тя дойде-моето хапче за глава след тежка вечер.

Тя ме погледна загадачно.
-К-каво е всичко това. Защо ме накара да дойда тук. Какво си помисли.

-Аз исках в парка преди няколко дена да ти кажа, че те...
Тя ме прекъсна.

-НЕ МИ ПУКА ЗА ТЕБ И ОЩЕ ПО-МАЛКО ЗА ТОВА КОЕТО ЩЕ МИ КАЖЕШ.ОФФ...ТРЪГВСМ СИ!И не си ѝ помисляи да ме следваш! - каза уверено тя.
-Но аз.-казах слумен
Разбирам, тя е объркана ще ѝ мине а през това време няма да се отказвам от нея и ще продължавам да се боря.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това беше надявам се да ви е харесала и тази глава!