Нещо повече от триъгълник { Tae and Suga } (В Редакция)

Екскурзията (pt.2)

Разхождах се из горичката и по едно време заваля дъжд и се скрих под едно дърво (да това горе) аз замръзвах беше лято но когато завали времето става...разбрах те.

Вече бях цялата мокра да дървото не помагаше особено добре че нямаше поне светкавици че тогава.Става стрсшно. Сълзите ми се смесваха с падащите капки от небето. Не питайте защо плача и аз не знам защо приемете го като ... Нещо от което всеки има нужда понякога.И аз като тях.
Просто като се сещаш за някакви неща и ти става зле. Е стига толкова депресия за днес.(дори и аз не си повярвах лал. Не знам какво да правя даже мисля, че се изгубих. Ама такъв карък съм и аз. Тогава видях едно високо около 185 същество което идва към мен. Цялата настръхнах. Беше Шуга.

Шуга- Хей, защо си тук сама и то по това време?

Аз: А ти з-защо си тук- Отговорих на въпроса с въпрос умно. 

Шуга- Аз попитах първи.

Аз- Ами малко нямам ключ за стаята. - Отговорих аз. Какво трябваше да кажа. Ами съквартирантът ми ме заключи щот просто иска да умра. Абсурд.

Шуга- А съквартирантът ти не те ли пуска?

Ами сега какво да му кажа. Истината или да излъжа. Пхххх
Трябва да се успокоя първо.

Аз: Амиии малко даа.

Шуга: Как така трябва да поговоря с ... всъщност кой е с теб в стая?

Аз: Ти не слуша ли с Джънкук съм.

Шуга: Ама този... той така и с теб ли се държи?

Аз: Да~

Шуга: Окк успокой се тръгва ме!

Аз: Къде? Защо? - започнах аз с въпросите. Типична аз.

Шуга: Тук ли искаш да останеш. Ще настинеш. Отиваме в стаята ти.

Аз: Но...

Прекъсна ме°

Шуга: Аз ще се разправям с Кук.

Кук ли май така му викат приятелите не знам. Ще стане по-зле.

       
       To be To be continued...