Разхождам се и аз гората в опит да не се загубя отново. Малко се уморих и реших да си почина малко. Легнах на едната страна на едно дърво включих си тела и слушалките и си пуснах тъжна или по скоро бавна музичка и без да искам съм заспала.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Бях в една стая. Имах кръв по дрехите и лицето. Огледах, се но в тази стая нямаше нищо освен една врата. Чух вратата да се отвяря и се обърнах на там. Видях... Шуга.
Той влезе в стаята като имаше и той кръв по дрехите и лицето. Дойде до мен и ми се усмихна.
Шуга: Справи се чудесно днес. Сега си почини. Защото утре ще е трудно. Както казват ,,Нов ден, ново дъно" - каза като ме целуна и излезе от стаята.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Тогава се събудих.
- Какво дЪ фАк сънувах!?
- Винаги съм си мислела, че ще стана убиица обаче съм си мислела,че ще остане само мисъл...
- Интересно...
Прогоних тези мисли от главата си или не съвсем. Като и да е. Тогава осъзнах, че е станало тъмно. Погледнах си телефона. Спала съм повече от три часа. Леле. Е няма кой да се притесни за мен така че. Бавно и плавно поех към хижата. Не беше кой знае колко късно и все пак. Когато стигнах до хижата леко дръпнах дръжката на вратата и погледнах плахо. Нямаше никой или по-точно Джънгкук, страх ме беше да не изскочи от някъде. Така де влязох по-навътре и си отдъхнах. Легнах и заврши поглед в тавана и си мислих за Шуга, за Джънгкук, абе много неща. Тогава реших, че съм гладна а останалите сандвичи в раницата ми бяха с някаква течност отгоре (не такава😅✋). Оказало се че бутилката ми с вода се е разляла. Въздъхнах и се изправих и за ходих тромаво към закусвалнята.
To be continued...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ебах му и логиката на тва 😅😆
Сори че не писах дълго време (училището е виновно ✋😭)
YOU ARE READING
Нещо повече от триъгълник { Tae and Suga } (В Редакция)
RandomАз: Не искам да ви виждам и двамата ??? : Но' ?: Не можеш да ни заебеш така Аз: Вие мА заебахте още преди месеци ..............
