Случайност

Part 1

Леа

Задният двор се разстилаше пред очите ми, беше лято и стоях на хамака между двете дървета в задния двор на нашата къща. Гледах я и си мислех, че въпреки, че е малка, всъщност бе красива. Бях се унесла в мисли, когато дори не забелязах кога майка ми застана пред мен и ми каза:

– Леа, хайде ела да се прибираме, нали не си забравила, трябва да се подготвим, да отидем да помогнем на Лилия с градината.

Лилия е стара приятелка на майка ми, ниска, със светло кестенява коса и златиста кожа, изгоряла от слънцето, от постоянната и работа в градината. Днес беше един от малкото дни, когато мама почиваше. Като медицинска сестра, често е в болницата. Също често кара извънредни смени и понякога си мисля, че крие нещо от мен, но засега изтласквам тази мисъл от ума си. Трябваше да помогнем Лилия със засаждането на нови цветя в градината и.

– Аз... изскочи ми от ума... сега идвам.- Усмихнах и се с най-милата си усмивка.

– Леа, много си разсеяна- погледна ме и леко ми се усмихна - Хайде, идвай.

Станах от хамака и влязохме вкъщи. Аз бях по- висока от майка ми, слаба, с тъмно кестенява коса, светла кожа и зелени очи, които бях взела от баща си. Поне така казва мама. Починал е когато съм била малка и не си го спомням. През годините мама е имала връзки с мъже, но никой не успя да се задържи.

Малко по- късно вече слизахме надолу по улицата към къщата на Лили. Нашият квартал бе спокоен с предимно малки и средно големи къщи. Нейната къща също бе малка, но с голям заден двор и цветя. Лили беше коленичила и се любуваше на цветята си. Когато ни видя се изправи и се засили към нас със топла усмивка.

– Здравей, Мириам- каза на майка ми и я прегърна в една от своите задушаващи прегръдки. Мама трябваше леко да се наведе, защото бе малко по- висока от нея. И тя имаше тъмна коса като моята, светла кожа и поразително черни очи. Устните ѝ бяха тънки, за разлика от моите, но въпреки това беше много красива жена.

Лили се обърна и към мен и също толкова силно ме прегърна. След като ме пусна, ни погледна и каза:

– Е, момичета, готови ли сте? - погледна ни с игрив поглед.

– Винаги. - отговорихме двете с мама, с широки усмивки.

Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.

Цялата история е художествена измислица и всяко съвпадение на имена, ситуации и дати е случайно.