BackFire - Bulgarian Translate

Chapter 15

Можех да го попитам, да го попитам дали се чувства като мен. Можех да се крия в неговата спалня докато той не реши да говори с някое от другите момчета за чувствата си. Можех да го накарам да ревнува от напълно непознато момче. Можех да се подложа на нещо опасно и да изчакам реакцията му. Можех да се престоря, че умирам и да чуя какво мисли… Да, първото е най-трудно за постигане. И да сърказтична съм. Да го попитам беше най-бързото и просто решение, но просто не мога да застана пред него и да говоря. Ами ако каже ‘не’  или ми се изсмее в лицето! Не мога да поема този риск, не съм подготвена за това. Никога. Последното ми решение беше да питам някое от момчетата за него, да ги помоля за помощ. Единствения, с който се чувствах достатъчно удобно, за да говоря на тази тема беше Зейн. Може би е заради това, което му казах онзи ден или защото ние можем да говорим за всичко. Не знам. Каквато и да е причината, чувствах, че мога да му вярвам.

„Гладна съм.” Казах на Найл, който седеше на стълбите. „Може би са се изморили и са спрели да ни търсят.” Предположих. Той ме погледна през рамо и се усмихна.

„Добре, да вървим, но внимавай! За всеки случай. Последвай ме!” Той хвана ръката ми отново и ме издърпа по стъпалата, влачейки ме по коридора докато не влязохме в стаята му. Не беше много разхвърляно, но не беше и чисто. „Можем да поръчаме нещо от РУМ сервиза. Добре ли е?” Попита ме той докато ходеше към телефона на нощното шкафче. Кимнах и се усмихнах скачайки на леглото му. „Нещо специално?”

„Просто храна. Умирам от глад. Мога да изям всичко.” Беше моя отговор докато вадех телефона си и проверявах мейла си. Слушах Найл докато поръчва и скоро го усетих до мен.

„Какво правиш?” Каза той поглеждайки телефона ми. Бях приключила с имейла си и сега проверявах туитър. „Имаш туитър! Защо не си ми казала.” Намръщи се за кратко и скоро видях изкуствено сърдито лице.

„Защото туитвам глупости. Когато съм ядосана, развълнувана, щастлива или тъжна. Не съм длъжна да пиша на хората или те да ме следват само защото ви познавам момчета. Така, че няма да ти кажа името си.” Много зряло. Изплезих му се.

Той се усмихна предизвикателно и не ми даде време да си скрия телефона преди да го грабне и да избяга далеч от мен. „НЕ!” Викнах скачайки от леглото тръгвайки след него, но беше твърде късно.