BackFire - Bulgarian Translate

Chapter 6

„Е, какво ще гледаме?” Попита Бел и зае мястото си до Хари, който се беше ухилил като идиот. Иска ми се той да разбере, че приятелката ми си има гадже. Да, гадже, което не е в страната в момента, но те все още се обичат. Тя винаги ще знае, че е заета. Дори къдравелкото, който флиртува с нея през цялото време не може да го промени.

„Паранормална активност две.” Отвърна Зейн сядайки до мен. Бях между него и Найл.

„Какво!?” Двете ми приятелки викнаха. Очите им бяха широко отворени, а аз бях отегчена. „Не съм го гледала. Не е толкова скучен като първия, нали? Почти заспах докато го гледам” Оплаках се.

„Защото ти не си човек!” Запротестира Фийби и аз се изкикотих. „Нормалните хора ще се страхуват от филм като този.” Трябва да кажа, че Фийби винаги се страхува, от всичко.

„Не е моя вината, че вие двете сте бъзли!” Защитих се. Видях как ме гледам момчетата- с чисто недоверие.

„Наистина ли!? След като гледахме първия филм ние всички спяхме заедно.” Каза Лиам и аз се засмях шумно.

„Няма да спасявам никого. Вие искате да гледаме този филм, така че ако се изплашите не бягайте при мен.” Няма да ги прегръщам и да ги утешавам, защото да гледаме този глупав филм е тяхна. Можехме да гледаме нещо много по-добро като Момичето с татуировка дракон или Отмъстителите. Първият филм е просто епичен. Или ако искаха да гледаме ужаси, можеха да изберат някоя класика като Екзорсистът.

„Казвах ти, че трябваше да вземем Търсенето на Немо.” Простена Луи и ме погледна със сладките си кучешки очички. „Жено, кажи им, че ще гледаме друг филм.”

„Ноуп.” Отвърнах. „И не съм ти жена, Луи. Второ: ти също си замесен в това. Сега мъжът се изправя пред последствията. Спри да се оплакваш.”

„Докато готвиш този специален сос за мен, ние сме мъж и жена. И като моя жена трябва да ме защитаваш.”  Изсъска Луи и аз завъртях очи.

„Ако ще ми се оплакваш ще те хвърля през прозореца.” Заплаших го. Той изскимтя, а аз се усмихнах горделиво. Чук как Найл се смее и се обърнах към него. Топлите му сини като океана очи срещнаха моите и почувствах гъделичкане в корема.  „И ти ли се страхуваш?” Попитах със самодоволна усмивка.