BackFire - Bulgarian Translate

Chapter 10

На следващата сутрин се събудих със стенание. Прегърнах се и се облегнах на човека, който ми помагаше. Можех да позная сладкия парфюм и грижливите ръце: Фийби. „Шшт, тук съм, всичко е наред. Бел, хапчетата ѝ. Сега!” Помоли тя докато аз все още я прегръщах. Болката беше силна, дори няколко сълзи се отрониха от очите ми. Чух Бел да излиза от стаята и скоро се върна с хапчета и чаша вода. Имаше седем хапчета, които по-късно ще ме отведат в облаците. Погълнах ги по най-бързия начин. Докато чакахме Фийб ме прегръщаше през цялото време. Чувствах се сякаш нещо ме разкъсва отвътре. Беше ужасно. Мразех го толкова много!

Болката намаля и аз отпуснах хватката си около ръцете на Фийби. „По-добре ли се чувстваш, мила?” Попита Бел и аз кимнах леко.”Искаш ли нещо за ядене. Днес аз правя закуската, така че може да е всичко.”

„Нещо сладко, моля!” Помолих ги, а те ме изгледаха леко отвратено. Усмихнах се дяволито и ги прегърнах.

„Добре да отидем в кухнята преди момчетата да са станали.” Добави Фийби.

Спахме в стаята на Хари, която беше най-чиста и подредена. Доколкото успяхме да видим стаята на Луи беше пълна каша. Все още се чувствах зле, но можех да отида сама до кухнята. Седнах там, за да ги изчакам докато търсеха съставки за закуската ми. Очевидно, търсят и нещо солено за тях и момчетата. Ароматът се разнесе из апартамента и скоро чухме момчетата.

„Какъв е този прекрасен аромат?”Попита Лиам влизайки в кухнята. Той ме прегърна, но по-късно забеляза момичетата край печката. „Защо те готвят днес?” Той ме погледна.

„Глезят ме.” Отвърнах когато той отиде до приятелките ми и ги целуна по бузите. Почувствах някой зад мен и когато видях Найл и неговата рошава коса скочих на крака и го прегърнах силно. „Найл!” Извиках. Той се осъзна бързо и ме прегърна, дори целуна челото ми. „Добро утро!” Казах и се усмихнах широко. Вдигнах глава към него. Когато казах, че ставам нуждаещо се момиче по време на цикъла си не лъжех. И точно този ден аз се нуждаех от Найл през цялото време. Само той. Хапчетата ме правят толкова весела. Не се тревожа за нуждите си и не ме е срам от тях.

„Добро утро. Виждам, че си в добро настроение.” Коментира той видимо развеселен.