BackFire - Bulgarian Translate

Chapter 5

„Добре ли си, Алекс?” Приятелката ми Бел ме попита, гледайки ме от предната седалка докато Фийби шофираше.

Просто кимнах, дори не се опитвах да я убедя, че това е истината. Очите ми бяха приковани към ръцете, а в ума ми беше един рус ирландец. Не се чувствах с всичкия си, противно на всичко с него се чувствах тотално различен човек. Бях срамежлива,  по-деликатна, човек, който се нуждае от своята половинка. Когато се срещах с други момчета, никога не се бях чувствала така, винаги съм се чувствала като себе си: силна, независима, самоуверена. Но Найл пробуди неща в мен, неща, които никога не съм чувствала.

„А аз съм Кралицата. Момиче не сме глупави.” Чернокосото момиче проговори отново. В тона ѝ се личеше чиста загриженост. Въздъхнах и разтърсих глава. Не искам да говоря за това. Объркващо е и не съм подготвена за това. Нуждая се от време, за да се успокоя и да разнищя нещата, които стават с мен и тези, които ще станат.

„Не искам да говоря за това.” Казах тихо. Почти прошепнах. Почувствах ръка на рамото си.

В този момент се чувствах сякаш всичко ме залива: какво стана с Маркъс, какво чувствам към Найл, всичките ми предишни връзки, всеки път, когато си мислех, че съм попаднала на нещо добро и свършвах с разбито сърце. Когато казах, че съм приключила с момчетата наистина го мислех. Не искам да страдам. Не искам да взема грешно решение отново. Може би Найл ще се окаже добро момче и няма да разбие сърцето ми. И може би той ще отвърне на любовта ми, но може би аз ще бъда отговорна за всичко, което съсипя, може би няма да бъде достатъчно и аз отново ще свърша с разбито сърце. Не искам да мразя Найл за нещо, което не се е случило. Най-доброто нещо, което мога да направя е да задържа всичките си чувства към него. Трябва да гледам на него като на приятел и да заровя всичките си чувства дълбоко.

„Добре съм.” Казах и се усмихнах  на приятелката си. Взех решение. То няма да ме направи сто процента щастлива, но знам, че е най-доброто и ще направи товара ми по-лек. Бел не изглеждаше така сякаш ми вярва затова хванах ръката ѝ. Стиснах я леко и ѝ се усмихнах.”Аз съм добре, кълна се. Не се тревожи.” Обещах. Тя ме погледна разтревожено за няколко секунди, но после се усмихна.