Chapter 12

486 27 0
                                        

Във вана седях между Бел и Зейн. През повечето време говорих за комикси с чернокосото момче. Другите ни гледаха сякаш сме луди, но аз бях щастлива. За такъв тип неща мога да говоря само с брат си. Когато се приберем ще му заема някои от комиксите си.

 „Е, изглежда сте имали хубава сутрин.” Попита Фийби и ние двамата кимнахме.

 „Най-сетне знам кои са Златните Светци и сега нямам търпение да видя котките.” Зейн отвърна с дяволита усмивка. Зейн ме прегърна и аз усетих погледа на някого зад мен. Не исках да се обръщам, защото знаех, че ще видя Найл. Искам да го избегна. „Шура е най-добрия.” Каза той и аз леко го сръчках с  лакът.

“Искаш да се бием пак? Не се забърквай с мен и моя Айорос.” Предупредих го и двамата се засмяхме. Приятелите ни изглеждаха разтревожени. Това ни накара да се смеем по-силно. „ Не знаете какво изпускате.” Поклатих глава. „Сега ние сме най-добри приятели! Нали, Зейн?” Попитах и вдигнах глава към него. Той кимна и се усмихна гордо. „Виждате ли?” 

Хари, Лиам и Фийби, които седяха до нас завъртяха очи, но се усмихваха. Според това, което ни казаха по-рано са си изкарали добре. Ходили са на пазар и са разгледали забележителностите.

Пристигнахме до мястото. Бяхме придружавани от няколко бодигарда. Скоро бяхме в голямата съблекалня с огледала навсякъде, много дрехи за момчетата, столове, бутилки с вода и маса пълна с храна. Това беше най-добрата част. Фийб и Бел искаха да опознаят района, затова излязоха с специално облекло. Не искаме да ги изгубим. Аз останах в съблекалнята с момчетата и ядях шоколад, сякаш няма да има утре. Зейн беше до мен, а аз през цялото време се опитвах да избегна. Той се опита да говори с мен няколко пъти, но аз си намирах извинение и отивах в прегръдките на Зейн. Не исках да бъда близо до Найл днес, защото бях емоционално нестабилна. Боях се тялото и сърцето ми да не ме предадат. Исках да прекарвам време с него, но ако го направя ще боли, а сега ме боли достатъчно.

Момчетата бяха повикани за проверка на звука. И аз бях поканена, но предпочетох да остана в съблекалнята и да играя видео игри. Врата се затвори след тях и аз останах сама, но скоро отново се отвори и русо момче изскочи и ме изплаши. Скочих от дивана и го погледнах изненадано. „Защо ме избягваш?” Сърцето ми спря.

BackFire - Bulgarian TranslateKde žijí příběhy. Začni objevovat