BackFire - Bulgarian Translate

Chapter 16

Не се бях чувствала по-добре. Чувствах се като нова, без повече хапчета, без нуждаещи се момичета, без повече сълзи за глупости. Дами и господа, Алексия Портър се завърна!

Пътувахме към следващата ни дестинация, просто момчетата и ние. Фийби беше по-добре, както и аз. След разговора ми със Зейн и ситуацията тук беше доста сложна. Аз отбягвах Найл, разбира се, не можех да го погледна в очите и да не заплача или да го питам за обяснение. Не исках да говоря със Зейн, защото си мисля, че ме съжалява, а аз не искам това от него. Така, че ще прекарах времето си с момичетата опитвайки се да ободря Фийби.

От тогава бяха минали четири дни.

„Гладна ли си, мила съпруго?” Попита Луи и седна до мен докато играех Пасианс на телефона ми.

„Този въпрос не подлежи на отговор, Луи. Знаеш, че винаги съм гладна. Трябва да питаш: Успяваш ли да удържиш глада си?” Отвърнах без да отделям поглед от екрана.

„Е, можеш ли да удържиш глада си? Защото аз не. Умирам тук“ Задържах очите си на играта, но скоро Луи настоя за моето внимание. „Моля те, Алекс, моля! Направи нещо за ядене!” Помоли се той.

„Нека първо да спечеля тази глупост и ще направя нещо за хапване. Ако заради теб не го довърша ще те хвърля от автобуса. Искаш ли го, съпруже?”

„Хайде! Можеш да спечелиш! Давай, Алекс, давай!” Той викаше за мен. Бях на косъм да го ударя, но реших да се фокусирам върху играта.

„Някой някога казвал ли ти е колко досаден можеш да бъдеш?” Попитах го и станах, за да отида до малката кухня. „Сладко или солено?” Попитах.

„Да, много хора са ми го казвали. Сладко, моля?” Отвърна Луи, а аз само завъртях очи докато вадех съставките за плодова салата. Беше здравословно и бързо за приготвяне.

„И аз искам храна!” Дочух ирландски акцент. Затаих дъх когато го усетих близо до мен надничайки над рамото ми, за да види какво приготвям. „Ще направиш ли нещо и на мен?” Попита той, но аз задържах очите си на ножа в ръката ми. Опитвах се да го игнорирам, но не беше лесно той стоеше близо. Ужасно трудно е да забравиш за човек, който е с теб през цялото време, в целия проклет автобус. Няма много места за криене.