Следващия ден се събудих в същото легло. О, как мразя тези дни. Не мога да се наспя спокойно. Всяка сутрин ми се иска да заплача. Това беше най-лошата болка. Русата ми приятелка се събуди и ме прегърна. Това беше третият ден- най-лошият от всички.
„Шшт, всичко ще бъде наред.” Обеща тя разклащайки ме леко. Все още плачех. „Бел! Хапчетата!” Провикна тя на чернокосото момиче, което веднага се събуди и хукна да ми донесе хапчета и чаша вода. Трудно се движех. Дори дишането беше болезнено. „Ето, Алекс, вземи тези. Ще се почувстваш по-добре.” Каза Фийб. Знаех, че е права, но не можех да мърдам.
„Помощ.” Прошепнах.
Фийб ми помогна да преглътна хапчетата разтръсквайки ме. След около час чухме почукване на вратата. Все още ме болеше, но бях спряла да плача и можех да мърдам. Нуждаех се от прегръдка и не каква да е прегръдка. Нуждаех се от Найл.
„Влез.” Викна Бел и скоро петте момчета бяха в стаята ни и ни гледаха с големи усмивки, но те се скриха когато видяха червените ми очи.
„Алекс, добре ли си?” Попита Найл и дойде до леглото. Очите му бяха пълни с тревога.
„Почти.” Отвърнах шептейки. „Не се чувствам чак толкова добре.” Той седна до мен. Обвих ръце около него. Той ме прегърна и погали косата ми. Зарових лице в гърдите му оставяйки ароматът му и прегръдката му да ме успокоят.
„Нуждаеш ли се от нещо?” Попита Зейн и седна до нас. Той потърка гърба ми. Разтърсих глава. Нуждаех се само от Найл в момента.
„О, бедна Алекс.” Коментира Хари и се приближи. „Не се тревожи, защото днес е моят ден. Ще имаш всичко от което се нуждаеш и всичките прегръдки на света.” Къдрокосото обеща и аз го погледнах с приветлива усмивка. Наистина исках да остана тук, но им казах, че днес е ден на Хари. Не мога просто да избягам при Найл и да забравя.
„Ще се нуждая от много прегръдки.” Предупредих и той се усмихна. Само ако можех да взема нещо и да хвърля по него. „Добре, но не искам да се движа много.” Добавих, защото все още ме болеше и защото Найл ме прегръщаше, а нищи не може да ме накара да се почувствам по-добре от това.
BINABASA MO ANG
BackFire - Bulgarian Translate
FanfictionИмало едно време ... Чакай, шегуваш ли се с мен ? Тази история не започва така. Напротив ! Тази история е за момиче, на което просто й омръзна от момчетата, но разбира се, нейните думи се обърнаха срещу нея. Да, това момиче съм аз. Обикновено момиче...
