Побойничката

Глава 14

Състезанието наближаваше все повече и повече. Целият отбор по футбол го очаквахме с нетърпение и се подготвяхме сериозно за него. Но.. имам чувството, че не съм толкова въудушевена, колкото си мислех, че ще съм. Последно време се случиха много интересни неща.. особено след новият ми съученик. Шпионството му на дървото, пазаруването ни в мола, особено, когато го заварих в нашата вана. Признавам си тогава ме хвана неподготвена. Можеше да не си личи, но компанията с него ми беше много приятна. Чувствах се страхотно покрай него. Същевременно усещах спокойствие и напрежение... не знам как да го обясня. Но откакто започнах да се подготвям по-сериозно за състезанието се срещнахме все по-малко и по-малко. Най-много се засичахме в училище и може би подсъзнателно исках да прекарам колкото се може повече време с него. Забелязах, че последно време той си говори заедно с Тоби... този боклук!

-РОЗИ ВНИМАВАЙ!!!

***

Пфф...ПХАХАХАХА!

Погледнах я отчаяно.

-Пламе.. спри да се смееш...моля те...

-Пфф.. извинявай, но просто като те погледна и...хахах!

Вчера беше лоша идея да се замислям какво се е случвало, докато тренирахме. Докато си чуя името и вече бях паркирана на земята от летящата футболна топка към лицето ми. Когато се свестих имах страшна болка в областта на окото ми...беше много подуто и синьо. А сега съм с Пламена на кафе, защото не се бях виждала отдавна с нея.

-Рози... приличаш ми на Роки Балбоа с това око..

-Пффхаха.. добре де, знам, че е зле. Вчера като се прибрах и се видях в огледалото не спрях да се смея, но мама като ме видя помисли, че отново съм се сбила и беше готова да пребие виновника.

-Каквато майката, такава и дъщерята.

-Даа..

-А как се случи това?- попита тя като погледна окото ми вече по-спокойна.

-Бях се замислила за някои неща и просто стана.

-Нека позная...- започна тя, като ме погледна с мазна усмивка -...да не е виновно новото ти другарче по чин. Как му викаше.. смотльо?

-О-от къде позна!?- попитах шокирана.

-Ох Рози Розии. Не те виждам, когато трябва да кажеш на момчето, че го харесваш.

-Х-харесвам!?

Ясно. Значи.. наистина съм го харесвала.

-Добър ден..

-Значи е възможно онзи път, когато ме целуна в мола..

-МОЛЯ!? ЦЕЛУВАЛ ТЕ Е??

-Шшшт, по-тихоо! Все пак сме в кафене.

-Защо си пропуснала да ми кажеш това?- каза тя вече шептейки насреща.

-Ами.. беше неочаквано! Дойдоха едни момичета до него. Тогава той ме дръпна и просто..

Тогава тя се облегна на стола и се хвана отчаяно за главата.

-Рози, момчето те харесва. И ако продължаваш така, ще си останеш сама.

-Ха, кой го казва..

-Ти мен недей ме гледа!- скара ми се тя и пренебрежително отвърнах глава към прозореца до нас. За гледах се. Вънка времето беше малко мрачно днес, но въпреки това имаше доста хора навън. И изведнъж.. видях познато лице, което минаваше точно покрай нас. Това беше Tae!? Паникьосах се да не ме види с този плондер на лицето ми и се скрих веднага под масата.

-Ъм...Рози? Какво правиш?- попита ме Пламена с малко насмешка в гласа си.

-Чакам да мине!

-Кое да мине?- попита ме очудено тя.

-Смотльото... в момента минава покрай нас отвън.- казах колкото се може по-тихо защото си мислех, че ако го кажа по-силно той щеше да ме чуе.

Тогава Пламена изведнъж се изправи и побягна към изхода на заведението.

-Какво правиш!?- попитах я като се втурнах след нея. Тъкмо се бях засилила и тя рязко спря и се обърна бавно към мен.

-Рози... до колкото виждам от него, не трябва да го пропускаш...

Тогава вече по-спокойна погледнах към посоката, към която се беше запътил той. Чак сега забелязах, че до него стои много позната фигура.