Побойничката

Глава 8

Оставаха 10 минути до началото на първия час. Изкарах си учебниците на чина. Тъкмо се отчайвах, защото нямаше какво да правя, когато чух съученичките ми да си говорят за нещо. Заслушах се.

-Вижте го колко е сладък! Не е като пъпчасалите изроди от класа ни.

-Но май е гей. Не си ли забелязала, че и един път не е заглеждал момичета.- тук вече се намесих и аз в разговора.

-Хей. За кого говорите?

-За новото момче. Kim. Толкова е сладъък.- каза Мария и се замечта на тавана.

-Нали ти казвам, че е гей. Едва ли такова момче ще си пада по момичета.

Смотльото да е гей! Пхаха. Всъщност...

-Добро утро ученици.- каза господина по История и седна на бюрото си.

На голямото междучасие

През цялото това време се чудех дали той наистина... харесва момчета. Даже и аз незнам защо изобщо ми пука. Вървях към столовата сама по коридора замислена и прегладняла, докато някой не ме викна зад мен.

-Ей! Рози! Почакай!

Обърнах се и видях смотльото да бяга към мен. Носеше нещо в ръката си, а другата му беше допряна до тялото му. Сигурно за да не удари раната си.

-Здравей.

-Какво искаш? И да ме преследваш ли почна?- казах раздразнено.

-Не. Не съм правил друго, че да почна да те преследвам. Исках да ти дам това.- подаде ми торбичка. В нея имаше нещо. Отворих я и в нея беше блузата на екипа ми, с която попивах кръвта от раната му!

-Да кажем, че трябваше да се науча как се пере.

-Нямаше нужда да я переш. И сама мога.- тъкмо се обърнах да тръгвам към столовата, когато той... ме прегърна.

-Благодаря.

-К-какво?

-Благодаря, че ти пука за мен.-прошепна в ухото ми той. Сега забелязах колко дълбок и съблазнителен глас има. Изведнъж коленете ми се подкосиха и ми причерня.

Гледна точка на Taehyung

Беше ми много приятно да я прегръщам, но изведнъж осетих как започна да се отпуска на мен. Тогава осъзнах, че е припаднала.

-Рози! Рози събуди се! Моля те!- виках, но нищо. Трябваше да я сложа някъде да легне. Сетих се, че наблизо е физкултурният салон, а в него има пейки. Взех я на ръце и тръгнах към него. Щом влезнах я сложих да легне на едната от пейките. Загледах се в лицето й. Може да говори злобно с мен, но действията й друго ми говорят. Реших да отида до магазина и да й взема шоколад. Сигурно е била изморена или гладна, за да припадне.

***

Щом се върнах, видях, че някакъв по-горен клас са в салона. Сигурно имат час. Рози не се беше събудила още. Седнах и се обърнах към нея, за да може да я гледам. След няколко минути се събуди и се изправи, за да може да седне.

-Хей. Добре ли си? Защо припадна?

-Добре съм. Просто имам проблеми с кръвната захар.

Значи добре, че съм взел шоколад.

-Заповядай. Взех ти го да го изядеш щом се събудиш.- подадох й го, а тя го взе плахо.

-Ъъм... мерси?-каза и го отвори. И двамата след това се загледахме в разгорещената игра на волейбол. Видях едно момче с рижава коса. Имаше много стегнато тяло. Ехх как ми се щеше и аз да бях така.

-Виж какво стегнато тяло има онзи с рижавата коса.- щом изрекох това тя се задави с шоколада. След като се оправи ме погледна ококорено.

-Какво каза?

-Казах, че този рижавия има хубаво тяло.- тя го погледна и почна пак да кашля.