Побойничката

Глава 5

След закуската в столовата със смотльото нищо не си казвахме. През цялото това време си мислех за случилото се по-рано. Защо се притесни, когато го попитах къде живее? Защо Тоби го покани на рождения си ден още от първият му ден тук? Дали е намислил да му направи нещо?

-Ехо? Дете? Добре ли си? Звънеца вече би. Защо още стоиш тук? За допълнителните курсове по Математика ли си останала?- и щом чух последния зададен въпрос към моя милост осъзнах, че съм се замислила и веднага след това започнах да си прибирам тетрадките във раницата.

-Аа не госпожо. Просто се бях замислила.- казах вече със прибрани учебници и изхвърчах от стаята. Решено е! Ще намеря този гоблин за да си поговорим. Трябва само да намеря къде се е скрил. Сетих се, че той пуши цигари с другите си приятели и може би в момента е зад училището с тях. Излезнах от училище и забързах крачката си. Както вървях нещо ми привлече вниманието. Това беше смотльото. Тъкмо влизаше във един черен джип. Чакай малко!? Този джип... защо ми е толкова познат? Боже, ще се побъркам! Тогава джипът тръгна и се сетих, че трябва да се занимавам с онзи тъпак. За мое голямо щастие и негово нещастие той беше там и когато отивах към него той тъкмо се сбогуваше с приятелите си.

-Ей! Трябва да си поговоря за едно нещо с теб!

-Какво искаш?

-Защо покани на рождения си ден смот... така де новото момче?

-Не може ли?

-Виж...- тръгнах с бавна крачка към него-ако му направиш нещо...

-Какво? Какво ще стане? Ще ме набиеш ли? Мислех, че обичаш футбола и отбора.

Но той от къде знае? Мамка му! Ядосах се и го хванах за яката на ризата му.

-Ако му направиш нещо ще съжаляваш много, че отново се забъркваш с мен!- пуснах го и се махнах от там преди да не му фрасна един.

Когато се прибирах, видях, че пред съседите е спрял един бял камион пълен с кашони и торби, които мъжът и жената внасят в къщата. Явно това е останалият им багаж. През това време видях, че падна нещо от кашона, който жената носеше. Любопитството ми надделя и реших да отида и да видя какво беше. Щом отидох имаше парченца стъкло по земята. Това е снимка! Вдигнах я и я разгледах. На нея бяха млад мъж и жена. Явно това са те. Но друго нещо ми направи впечатление. До жената стоеше момченце на около 3 годинки, което я беше хванал за ръката.

-Рози! Здравей. Ти си била тук? Не те видях.- каза жената усмихнато, докато не видя стъклата по земята.-Какво се е случило със снимката?- попита тя, а аз и я подадох.

-Спокойно. Нищо й няма. Просто трябва да вземете нова рамка. Между другото... вие как се казвате?

-Казвам се Kim Minji миличка, но може да ми викаш Min.

-Може ли да ви наричам г-жа Kim?

-Разбира се.

-Добре г-жо Kim, аз ще тръгвам. Чао.

-Чао.

След това се прибрах. Те да не би да имат дете? Но ако имат, защо не е тук? Днес ми се събра много. Качих се и потърсих екипа си за футбол. Облякох го и излезнах в двора. Реших да потренирам и да се разсея малко. В двора имаме футболна врата, за да мога да тренирам когато си поискам.

След 2 часа

Не стига, че тренирам, но и е много топло. Реших да си сваля тениската и да тренирам по бюстие. Все пак, кой ще ме види? В мига, в който си свалих горнището на екипа чух някакъв шум от двора на новодошлите. Щом погледнах на там забелязах на ябълковото им дърво някаква сянка, която падна щом я забелязах. Първоначално се стреснах, но реших да видя и да проверя какво се случи. Сложих си обратно тениската. Беше трудно да премина оградата, но успях. Видях някакво тяло на земята. Притесних се и отидох да проверя тайният ми шпионин. Това беше...