Глава 7

126 14 2
                                    

Много се притесних. Трябваше да замажа по някакъв начин положението. Беше доста трудно, докато той ме гледаше така, сякаш за първи път вижда момиче през живота си.

- Какво си ме зяпнал така? Не свиквай с тази гледка. Няма да съм винаги на среща да ти вадя клон от ръката, защото си решил да се покатериш на дърво, за да ме шпионираш- казах аз поглеждайки го злобно.

-К-кой е казал, че съм те шпионирал? Аз просто...

-Какво става тук? Рози?-чух познат женски глас зад себе си. Обърнах се бавно и видях г-жа Ким, така де майка му.

-Г-жо Ким, аз... чао!-казах бързо хуквайки към оградата. Покатерих се колкото се може по-бързо и се метнах на тревата в нашия двор. Обърнах се със лице към небето и и издишах вече спокойна.

-Измъкнах се.- издишах тежко. Загледах се във заформилите се облаци. Явно ще вали. Дали ме е шпионирал от както са тук? Докато си мислех осетих нещо твърдо и студено да пада по корема ми. Бях съгласна да вали,... НО НЕ И ГРАДУШКА! Веднага станах и почнах да си търся горнището на екипа. О не. То остана у смотльото. Тръгнах бързо да се прибирам преди да съм се посинила.

На другият ден

Станах за училище. За щастие този път се събудих от алармата. Измих си зъбите, сресах се и си сложих униформата. Не се гримирам, защото не си падам по такива неща за разлика от кифлите от класа ми. Те си слагат толкова грим, че от фондютен лицата им заприличват на портокал, забучен на бял кол. Обух се и тръгнах бързо към спирката на автобуса за да не го изтърва. Както си ходех някой бибитна зад мен. Обърнах се и видях съседския черен джип да спира до мен. Стъклото на колата се свали и зад него се показа усмихнатата г-жа Ким.

-Здравей сладурче! Искаш ли да те закараме до училище.- попита ме тя. Като се замисля не е лоша идея. Ще спестя 1 лев от автобуса, няма да стоя до Голямото Мамче в автобуса. Наричат я така, защото е дебела жена, която не е виждала душ от доста години.

-Мерси много.- отворих задната врата и видях смотльото. Усмихваше се като идиот. Седнах до него и той продължи да ми се усмихва. Беше толкова смешен, че нямаше как и аз да не се усмихна.

-Тае ни каза защо вчера беше в двора ни.- каза майка му обръщайки се назад за да ме погледне. Аз почнах да се притеснявам. Този тъпак да не е казал някакви погрешни неща на жената.

-Много ти благодаря, че му оправи ръката след като падна от дървото. Всъщност от къде си се научила да превързваш толкова добре рани? Щом го заведохме в болница да го погледнат доктора каза, че е много добре превързана раната.- попита ме любопитно тя.

-Да кажем, че имам опит в това.- разбира се, че имах опит. Иначе как щях да знам дали момчетата, които бия са добре.

-Пак ти благодаря.- каза обръщайки се вече към пътя. Както си гледах през прозореца, осетих голяма ръка да хваща моята. Обърнах се бавно към ръката си, а после погледнах към притежателя на другата ръка. Той беше пак ухилен до уши както винаги.

-Виждаш ли го.- попитах го шептейки вдигайки си юмрука на другата ръка. Той светкавично пусна ръката ми и излезна навън. Сега забелязах, че бяхме пристигнали. Излезнах и аз от колата и се запътих към училището махайки на г-н и г-жа Ким за чао. Незнам защо, но това в колата... беше много сладко, докато не се намесих аз.

ПобойничкатаWhere stories live. Discover now