Побойничката

Глава 4

Той реагира както очаквах, но при тази госпожа не може да си позволява такива неща. Все пак, не исках от първия ден да получи 2. Стори ми се по-различен по характер от нашите момчета, но да не го преценявам още.

След 3 часа

Звънеца би.Най-накрая тези мъчителни часове по Английски език свършиха. Сега се оправях за голямото междучасие. Разбира се, аз и новото момче останахме в стаята последни. Аз никога не бързам за храна в столовата, защото се познавам с готвачката. Маргарет. Много пекана леличка. Винаги ми отделя храна за деня. Явно не знаеше какво да прави... забравих му името. Тръгнах към вратата за да излезна от стаята, но ми стана почти гадно за него, защото не знае къде да отиде... но почти.

-Ей.. ти! Ела с мен.- той се огледа наоколо мислейки, че говоря на друг, но щом видя, че няма никой друг освен него се усмихна и се изправи. Това беше най-странната усмивка, която съм виждала някога, но и същевременно... привлекателна. КАКВИ ГИ ГОВОРЯ? Без да се осетя си лепнах един шамар на бузата. Той леко се стресна, но се направих, че нищо не е станало.

-Гладен ли си?

-Да.

Слезнахме на приземният етаж, където беше столовата.

-Ей! Не мога да ти запомня името затова ще ти викам...хмм... смотльо.- усмихнах се за момент, но после пак станах сериозна. Отидохме до металните маси, на които се намираха таблите, където си слагаме храна. Взех една за него и му я подадох като го ударих с нея в гърдите.

-Ето. Сега отиди до витрините и си избери храна и после си избери една маса, на която да седнеш за да се нахраниш.

-Добре, а ти къде...

-Аз отивам от другаде да си взема храна. Чао смотльоо!- казах и се врътнах към вратата на кухнята, където ме чакаше запазената храна. Както винаги трябваше да направя тайното почукване... 2 пъти на интервали и после 2 пъти едно след друго. Направих го и след няколко секунди ми отвори Маргарет.

-Здравей хлапе.

-Здрасти Марги. Какво ми запази за днес?

-Кифла с шоколад и любимото ти... плодова торта!

-Оо подай ги насам.

-Заповядай. Да ти е сладко.

-Мерси!- извиках отдалечавайки се от вратата и тръгнах към масите, където ме чакаше футболния отбор. Всички бяха там. Тъкмо щях да седна до тях, когато видях смотльото да стои сам на масата в ъгъла на столовата. Стори ми се толкова самотен, че не се сдържах да не отида и да седна до него. Той видя, че тръгнах към него и колкото повече се приближавам до него, толкова повече се сливаше лицето му с червената униформа.

-Здравей смотльо. Какво си си взел? Сандвич и портокал? Интересен избор.

-Мерси.- след това почнахме да се храним. Стана ми малко скучно и реших да го разпитам.

-Ти от къде си?

-Идвам от Южна Корея, град Тегу.

-Не, че знам къде е... както и да е. А тука къде си се преместил да живееш?- щом го попитах това той се задави и сякаш почна да се притеснява.

-А-ами а-аз...- и тук беше прекъснат от Тоби. Сега пък този какво иска? И другата китка ли да му счупя?

-Хеей Kim! Скоро е рождения ми ден и реших да те поканя. Ето.- и тук той му подаде едно листче.

-Тука е написан адреса, където ще бъде.- реших да се намеся.

-Здравей Тоби. Как е китката ти? Оправи ли се? Надявам се да не й стане пак нещо.- казах усмихвайки му се, а той май малко се стресна, защото скри бинтованата си китка зад гърба.

-Спокойно Рози, просто го питам, не може ли?- погледнах го злобно, а после почнах да си ям тортата.

-Да, добре. Ще дойда.- каза смотльото леко колебливо.

-Супер. До скоро!- и тука Тоби се махна усмихвайки ми се мазно. Какъв грозник! Трябваше да посиня неговото око, а не това на Виктор.

-Ей смотльо. По-добре не се занимавай с...- тогава той се опули и погледна към тортата ми.

-НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!

-Какво? Какво има?

-Ти да не би да си левичарка?

-Да, защо?

-И аз съм левичар!